Бохемските кафенета на соца

16.00 лв.

Автор : Мариана Първанова

Издателство : ИК Гутенберг

ISBN : 978-954-176-090-9

Година : 2017

Корица : мека

Страници : 390

Език : български

Описание

В книгата се проследява ролята на „Кристал“, „Кравай“, „Яйцето“, „Феята“ и „Бразилия“ като артистични средища в София. Идеята възниква от понятието „литературни кафенета“ в Европа — термин, който често е използван в старите столици на Европа и който е свързан с традицията на интелектуалците да се събират в определени заведения.

Съдържание
Въведение

Първа част. Бохемските кафенета от 1944 г. до 1989 г.

До 1944 г.

Кратък преглед на най-известните бохемски свърталища в София до 1944 г.

Типологизация на кафенетата по Богомил Райнов

Писателското кафене „Цар Освободител“

Ресторант-сладкарница „България“

Руският клуб „Крим“

Интервю с Божидар Икономов — Дари: „По обяд се срещахме в „Бамбука“, „Бразилия“, „Шапките“ и „Млечния бар“

„Под липите“

40-те до средата на 50-те години

Основни локации през 40-те години на ХХ век — „Луката“, Клуб на културните дейци, „Производството“, „Прага“ и БИАД

Клуб-ресторант на Съюза на българските журналисти

Дамян Обрешков: Извеждане от забравата

Средата на 50-те — 60-те години

„Бамбука“

Кафенето на писателите на „Ангел Кънчев“ №5

Интервю с Васко Жеков: „Да влезеш в Клуба на писателите, трябваше да си успял и да си мъдрец“

Кратък преглед на заведенията от средата на 50-те — 60-те години – „Севастопол“, БИАД, „Прага“ и Унгарския ресторант, „Ашингер“, „Чайка“, бар „Славянка“, „Опера“, „Берлин“, „Астория“, „Бразилия“, Млечен бар

Ириней Константинов: „Купони ставаха навсякъде — от пивницата до Руския клуб“

Интервю с Михаил Вешим и Любомир Методиев: „Във „Феята“ изпивахме по една тава водка“

70-те — 80-те години

Общ поглед от 70-те — 80-те години

Богдана Карадочева: „Интелигенцията се събираше в „Бразилия“

Бар-ресторант на СБХ

Проф. Валентин Старчев: „Ресторантът и Кафето на СБХ беше средището, в което всички се сбирахме“

Кирил Маричков: „Песента „Говори се за нещо…“ е за сладкарница „София“

Никола Антикаджиев: „Привлякохме клиентела в Клуба на Народния театър с атмосфера, не толкова с храната“

Интервю с Божидар Димитров: „В кръчмите научих това, което един качествен историк трябва да знае“

Чешкият клуб

„Яйцето“

Интервю с Николай Поппетров: „Отношението към Кафенето на писателите бе като към институция“

„Кристал“

Клуб на кинодейците

„Стадиона“ и аперитив „Троян“

Йордан Василев: „Нашият семеен ресторант с Блага беше „Стадиона“

Бар и ресторант на Гранд хотел „София“, Хотел „Балкан“, бар „Ориент“ и парк-хотел „Москва“, бар „Астория“, „Кравай“ и „Синьото“

Втора част. Известни артисти, обитатели на кафенетата (портрети)

Любен Зидаров: „Работя илюстрация от 40 години“

Създателката на индустриалния пейзаж Мария Столарова

Интервю със Стефан Илиев – Чечо: „Неподчиняем съм. Такъв съм и досега“

Интервю с проф. Крум Дамянов: „Заради декорацията на Хотел „София“ бяхме обвинени във формализъм“

Трета част. Опитът на другите

В литературните кафенета на Виена се чувстваш „почти като у дома“

В Монпарнас по следите на Пикасо и Модилиани

Арткафенетата на ул. „Нови свят“ във Варшава са на повече от век

Основна литература