Промо

Българската дипломация 1919 – 1944 г.

20.00 лв. 18.00 лв.

Автор : Людмил Спасов

Издателство : Иврай

ISBN : 9789549388695

Година : 2016

Корица : мека

Страници : 235

Език : български

Описание

Книгата е предназначена за студенти, изучаващи история, политология, международни отношения, както и за проявяващи интерес към историята на българската дипломация читатели. Тя е написана въз основа на разностранен изворов материал – дипломатическа кореспонденция, документални сборници, спомени, дневници и издавана у нас и в чужбина специализирана научна литература В нея са обхванати широк кръг проблеми, свързани с външната политика и международното положение на България

През 1919 г. с изработения от държавите победителки на Парижката мирна конференция Ньойски договор на България са отнети територии, наложени са военни ограничения и тежки репарации. Формулираните в началото на 20-те години на XX в. от Александър Стамболийски принципи на българската външна политика са: мир, необвързаност, ‘ неутралитет, ревизия в рамките на Пакта на Обществото на народите. На 1 март 1941 г. цар Борис и правителството на Богдан Филов присъединяват България към Тристранния пакт и я превръщат в сателит на Хитлеровия Трети райх. През 1944 г. България е отново в лагера на победените.

В предлаганата книга е направен опит да се даде отговор на въпросите: Как и защо се стигна до нова катастрофа? Каква е отговорността на цар Борис Ш, Георги Кьосеиванов, Богдан Филов? Умеят ли българските политици да си извличат поука от историята? Стефан Бочев, легационен секретар по време на Втората световна война в Берн, твърди, че липсата на историческо образование на тогавашните наши дипломати е „забележителна”, а на политиците ни – „ужасяваща”. През разглеждания 25-годишен период, от 1919 до 1944 г., българската дипломация работи в изключително враждебна обстановка. В търсенето на изход тя търпи поражения, но постига и забележителни успеха В навечерието на Втората световна война България не е международно изолирана. През септември 1940 г, в условията на война, тя си връща Южна Добруджа със съгласието на всички малки и големи държави. Изучаването на паденията и възходите на българската външна политика не е самоцелно занимание. Да се управлява с мъдростта на миналото е изкуство, а в областта на междудържавните отношения „дипломацията е изкуство на възможното”..