Промо

Венец от старобългарска поезия

15.00 лв. 13.50 лв.

Автор : Стоян Шишков

Издателство : FastPrintBooks

ISBN : 9786197312409

Година : 2017

Корица : мека

Страници : 172

Език : български

Описание

ВЪВЕДЕНИЕ

В първата част на книгата показвам ясно както теоретично, така и практически, т. е. и на функционално ниво, съществуването на още един носител (освен писмеността) на думите и звуковете в старобългарската декламационна поезия. С помощта на този носител става възможно не само възстановяването на оригиналните авторови текстове на всички старобългарски поетични произведения от декламационен тип, но и изясняването на вече променящата се фонетична стойност на слабите ерове в старобългарския език по времето около средата и края на IX век. В резултат на реконструирането при текстовете добре се откроява и основната фонетична разлика между Кирило-Методиевия литургичен (т. е. църковнослужебен) книжовен език (т. нар. от проф. Р. Пикио „апостолически диалект“) и книжовния, вкл. и църковен, език на литературата от времето на Първата българска държава.

Втората част на книгата съдържа няколко студии, разглеждащи основни въпроси от старобългаристиката.

В статията си за Моравската мисия използвам един подход, при който основните факти и събития от Пространните жития се потвърждават преди всичко чрез други източници от съвременната епоха на първоучителите, т. е. историографията не се смесва с „митологичните“ сведения на книжовници от по-късни столетия, или пък с недостатъчно аргументираните предположения и хипотези на учени от различни времена и поколения. В писмото си след първото издание на тази книга проф. Ем. Влахова ме насочи към монографията на Г. А. Хабургаев „Первые столетия славянской письменной кулътуры“. След като в интернет се запознах с това издание, разбрах, че авторът използва в него един аналогичен строго научен подход, с който се подлагат на критика някои утвърдени схващания в кирило-методиевистиката.

Следващата статия разкрива името на създателя на кирилицата – втората славянска азбука, която използваме и днес, а третата статия – името на истинския автор на съчинението „За буквите“.

В нефилологическата статия посочвам точно могилата, издигната по заповед на Омуртаг като изкуствено създаден важен ориентир за промяна на посоката на движение по пътя между Дръстър и Плиска.

А реконструкциите и смислово аналогичните на оригиналните текстове поетични преводи ще откриете по съдържанието в края на книгата – на стр. 171 и 172.

Стоян Шишков