Промо

Византийският свят

35.00 лв. 31.50 лв.

Автор : Иван Божилов

Издателство : Анубис

ISBN : 978-954-426-801-5

Година : 2008

Корица : твърда

Страници : 704

Език : български

Изчерпан

Описание

„Византийският свят е това физико-географско и културно-историческо пространство, чието сърце е Константинопол, а неговата снага — славянските страни — България, Русия, Сърбия, в които православното християнство е основният структурообразуващ елемент. Най-свидната рожба на този свят е цивилизацията, наричана византийска, която е едно от двете лица на Европа и изгражда неделимото историческо единство на нашия континент.“

Иван Божилов

Съдържание

Пролог

Част първа. Империята на ромеите. Един Бог на небето, един василевс на земята

Глава първа. Въведение в историята на Византия

1.1. Понятието „Византия“ и неговото съвременно звучене

1.2. Науката за Византия: византинология

1.3. Византийските извори

1.4. Византия: време — пространство — хора

1.5. Историческа еволюция на Византия

Глава втора. Константинопол: Раждането на една цивилизация

Глава трета. Антропология на властта: „Земната къща“

3.1. Василевсът: първи администратор на „Земната къща“

3.1.1. Произход на императорската власт: традиционните основи

3.1.2. Произход на императорската власт: религиозните основи

3.1.3. Осъществяване на Божия избор: инвеститурата

3.1.4. Какъв трябва да бъде василевсът?

3.1.5. Пътят на властта

3.1.6. Императорският култ

3.1.7. Титулатура

3.1.8. Функции на василевса

3.2. Служителите на „Земната къща“

3.3. Imperium et Sacerdotium (Βασιλεία και ίερωσύνη)

3.3.1. Ред (τάξις)

3.3.2. Икономия (οικονομία)

3.3.3. Imperium et Sacerdotium

3.4. Църквата. Бог и човек във Византия

3.4.1. Патриаршията: Константинопол — Новият (Другият) Рим

3.4.2. Първосвещеникът: архиепископ на Константинопол и вселенски патриарх

3.4.3. Църковната организация

3.4.4. Православното богословие: догматични спорове и религиозни кризи

3.4.5. Монаси и манастири

Глава четвърта. Homo byzantinus

Глава пета. В света на прекрасното: византийското изкуство

5.1. Понятието византийско изкуство

5.2. Раждането на византийското изкуство и неговата периодизация

5.3. Корените на византийското изкуство

5.4. Човешкото изображение във византийското изкуство

5.5. Византийският храм и иконографският канон

5.6. Константинопол — „национални школи“ — народно изкуство

5.7. Жанровата система на византийското изкуство

5.7.1. Мозайки

5.7.2. Стенописи

5.7.3. Икона

5.7.4. Орнамент и миниатюра

5.7.5. Скулптура

Глава шеста. Интелектуално развитие и художествена словесност

6.1. Знанието и неговото разпространение

6.1.1. Гръцкият език

6.1.2. Гръцкото писмо

6.1.3. Книгата

6.1.4. Библиотеката

6.1.5. Образованието

6.2. Литературата

6.2.1. Исторически съчинения

6.2.2. Богословие

6.2.3. Агиография

6.2.4. Химнография

6.2.5. Омилетика

6.2.6. Риторика

6.2.7. Поезия — роман v драма

6.2.8. Философия

6.2.9. Книжовност

Част втора. Под знака на имперската идея

Глава първа. Византийският свят: раждане и еволюция

1.1. Дипломацията: мисионерска дейност и християнизация

1.2. Оръжието: войни за надмощие

1.2.1. България срещу Византия. Цар Симеон: българската епопея

1.2.2. Византия срещу България: император Василий II, или византийската епопея

Глава втора. От единство към множественост: новият ред в империята

2.1. Дублиращото царство: Симеон (913)

2.2. Сърбия по следите на българския модел: Стефан Душан (1346)

Глава трета. Антропология на православното пространство: homo viator

3.1. „Свой“ и „чужд“ във Византия

3.2. Човекът без граници: монахът

3.3. Човекът без граници: мигранти

Глава четвърта. Дисидентите: богомилите и единството на европейското еретическо пространство

Глава пета. Книжовният облик на Slavia Orthodoxa

5.1. Българската литературна διασπορά: книга и писател

5.2. Поглед върху литературата на православното славянство

5.2.1. Българската ораторска проза: Козма Презвитер

5.2.2. Slavia Orthodoxa и нейната историопис: Руският летописен свод

5.2.3. Сръбската владетелска агиография

Глава шеста. Изобразителното изкуство на славянската периферия

6.1. Стенната живопис в Сърбия в епохата на Неманичите

6.2. Руската икона XI—XV век

6.3. Българската миниатюра от XIV век

Епилог: Byzance après Byzance

Част трета. Приложения

Извори

1. Агатий Миринейски. За историята

2. Леон Дякон. За историята

3. Анна Комнана. За историята

4. Епанагоги. Василевсът

5. Кекавмен. Василевсът

6. Йоан Дамаскин. Василевсът

7. Епанагоги. Патриархът

8. Папа Николай I. За истинските патриарси

9. Леон Дякон. За двете власти

10. Св. Дионисий Ареопагит. За йерархията

11. Ескориалски тактикон

12. Псевдокодинос. Трактат за службите

13. Прокопий Кесарийски. Дими и партии

14. Земеделски закон

15. Похвала на цар Симеон

16. Похвала на цар Иван Александър от 1337 г.

17. Похвала на цар Иван Александър от 1356 г.

18. Послание на старец Филотей

19. Анна Комнина. За процеса срещу Василий

20. Съборник на цар Борил. За събора от 1211 г.

21. Именник на българските канове

22. Константин Преславски. Историки

23. Кратък летописец

24. Повест за изминалите години

25. Георги Хировоск. За фигурите

26. Калист. Житие на св. Теодосий Търновски

27. Теодосий Хилендарец. Житие на св. Сава

28. Григорий Цамблак. Житие на Стефан Дечански

29. Закон за съдене на людете

30. Бележка на монах Йоан за превода на Номоканона

Списъци на владетели

Съкращения

Показалец на личните имена

Показалец на географските имена