Книгата представлява първото самостоятелно изследване по въпросите на обезпечeнието на иска. Тя е посветена на проблемите на производството по допускане, отмяна и замяна на обезпечението. Анализът на действащата нормативна уредба и съдебна практика е извършен на основата на исторически преглед и широко сравнителноправно проучване на института в държави, принадлежащи към различни правни системи (Русия, Германия, Англия, САЩ). Изследвани са конкретните проявления на обезпечителната нужда с оглед на вида на иска, обстоятелствата, изключващи обезпечителната нужда, и необходимостта от обосноваването и доказването й. Допустимите доказателствени средства, чрез които може да се установи вероятна основателност на иска, са разгледани в контекста на процесуалните преклузии. Анализирани са различните критерии, въз основа на които съдът проверява доколко подходяща е посочената от молителя мярка. Съществена част от книгата е посветена на производството по допускане на обезпечението. Въпросът за определянето на компетентността на българския съд е разгледан в контекста на практиката на СЕС и Регламент (ЕО) № 44/2001 г. Поставен е проблемът доколко е допустимо съдът да бъде сезиран в повторна молба за обезпечение, след като първата е оставена без уважение и втората не се основава на нови обстоятелства и доказателства. В книгата са разгледани и проблемите, свързани със защитата на ответника срещу допуснатото от въззивния за обезпечителното производство съд, възникнали след промяната на ГПК от 2010 г., като са направени предложения за промяна на нормативната уредба.

Силвия Спасова е доктор по право, главен асистент по граждански процес в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Адвокат към Софийската адвокатска колегия.