Като главна съставка на всяко критично действие мисленето е аскетика на ума, разчитаща на радикален субект, който мисли „на голо“ . При това задължително за мисленето на субекта е то непременно да бъде некоректно – независимо от цената. Дискурсивните практики на голото мислене са своевременни и крайни: понасяне и превъзмогване на действителност през призмата на категорична редукция на заварения свят в конкретна утопия. Априорни задължения от всекидневно естество имаме единствено към конкретното…

Петър Горанов е доктор по философия; автор на НИЩО ОСОБЕНО (2013) и на още други изречения и съждения, размисли и мисли. Интересите му са разположени тематично в силово поле от понятия-образи като: разточителен минимализъм, стратегически регрес, висок инфантилизъм, попълзновен копнеж и т.н. Монографията е насочена към този, който „покорно“ слуша умуването и приказките за развитие и просперитет със запушени уши, понеже е възпитан. Но книгата има предвид и онзи, на когото фалшът от разигравания все още театър на прогреса предстои да му дойде до гуша. Следователно текстът като цяло има за адрес всеки поотделно – без изключение и със извинение.