Д-р Уилям Р. Милър е почетен изтъкнат професор по психология и психиатрия в Университета на Ню Мексико. Той въведе мотивационното интервюиране през 1983 г. в статия в списание „Поведенческа психотерапия“ (Behavioral Psychotherapy) и в първото издание на „Мотивационно интервюиране“, написано заедно със Стивън Ролник през 1991 г. В изследванията си д-р Милър се съсредоточава най-вече върху лечението и превенцията на пристрастяванията с широки последици за психологията на промяната. Той е носител на Международната награда „Йелинек“, на две награди за професионални постижения от Американската психологическа асоциация, на наградата „Новатори в борбата срещу злоупотребата с психоактивни вещества“ на фондация „Робърт Уд Джонсън“ и мн.др. Според Института за научна информация д-р Милър е един от най-цитираните учени в света.Д-р Стивън Ролник е професор по здравна комуникация в Медицинския факултет на Университета на Кардиф, Великобритания. В продължение на много години той е работил като клиничен психолог в системата на психичното здраве и първичните здравни грижи, а след това насочва вниманието си към въпроса как мотивационното интервюиране може да се използва за подобряване на стимулиращите консултации в здравните и социалните грижи. Изследванията на д-р Ролник и неговите насоки за добра практика са широко известни, а работата му върху тяхното приложение продължава с фокус върху децата с ХИВ/СПИН в Африка и върху бременните момичета в бедните общности. Д-р Ролник и д-р Милър съвместно са носители на наградата „Енджъл“ на Американската академия за здравна комуникация.
Какво е мотивационно интервюиране (МИ)? Това е стил на общуване, целящ да укрепи мотивацията и решимостта на клиента за промяна. В МИ се използва и дори се надгражда клиент-центрираният терапевтичен подход на Карл Роджърс. Общуването се осъществява не просто в дух на подкрепа и сътрудничество, но и на дълбоко уважение към личностната автономност и личния избор на човека. Фокусът е върху израстването и благополучието му, както и върху пълното доверие в първично заложената му мъдрост. А методът, по който се осъществява МИ, е ясно структуриран – редуват се четири процеса: ангажиране, фокусиране, пробуждане и планиране. Те могат да съставят цикъл, който се повтаря, задвижван от прилагането на базисни умения: задаване на открити въпроси, утвърждаване, отразяване и обобщаване.
Поради своята простота и най-вече заради духа си МИ намира изключително широко приложение. Освен в здравеопазването, психотерапията и психологическото консултиране, лечението на зависимости, социалната работа, МИ може да се прилага в политиката, бизнеса, маркетинга и редица други сфери – навсякъде, където човек се сблъсква с необходимостта от промяна. Най-ценното обаче е, че МИ може да се прилага и в ежедневното междуличностно общуване с членове на семейството, близки приятели и колеги. За това способстват неговата достъпност, опростената му структура, ясните примерни диалози, обобщението на важните моменти в края на всяка глава от книгата.
В това ново, изцяло преработено издание е отразен големият напредък в разбирането и преподаването на МИ. Дадени са множество примери от консултативни ситуации. Невероятната практическа стойност и резултатност на МИ правят този метод световноизвестен и приложим вече почти три десетилетия.
