Книгата е посветена на руски илюстриран синодик от сбиркатa на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” в София. Синодикът съдържа 146 листа и 126 миниатюри на цяла страница. Анализът на особеностите на ръкописа и водните знаци на хартията позволяват неговото датиране в последната четвърт на ХVІІ в. Илюстрираните синодици са типично руско явление, което няма аналогии в други културни среди. Ръкописът е сборник от четива, обясняващи традицията за помена на душата, неговия смисъл, кратки разкази за смъртта, греховете и начините за изкуплението им, за посмъртната съдба на душата, и има за цел да подготви читателя да живее така, че да се спаси. Този тип сборници, както и илюстрираните Апокалипсиси, са популярни в различни слоеве на руското общество през втората половина на ХVІІ в., когато се е очаквал краят на света. Ръкописът е бил поне от края на ХVІІІ в. в Рилския манастир, където се е предавал до края на ХІХ в. като частна монашеска собственост. Той е попаднал в ръцете на български зографи и неговите илюстрации са изиграли голяма роля за обогатяването на репертоара на българското изкуство през Възраждането.