Атласът представя историко-географски гледната точка на Изтока към българите и техните земи през IX—XIV век чрез арабописмената картографска традиция. Като етнос, българите се рекрутират от огромния индо-ирански масив и се оформят в социокултурните реалии на Трансоксиана. Те мигрират от Азия към Европа по северните граници на персо-мидийския свят. Изграждат своя етнокултурен модел в пряк обмен с хилядолетната култура на Древен Иран. След завладяването на Сасанидски Иран от арабите (651 г.), самата арабска култура видимо променя облика си под благотворното въздействие на древноперсийската културна традиция. В географско и картографско отношение арабската култура формира един специфичен в своя синкретизъм „образ на света“, зад който стои както собствената й практика, така и усвоеното през Византия наследство на класическата Античност и географските представи на Древен Иран. Тези извори онагледяват българите като активен исторически фактор в социо-културната амалгама на Евразия през изследвания период.