Темата за съседските отношения потапя в злободневие, което отблъсква със своята принизеност и се превръща в синоним на житейско дребнотемие и досадна казуистика. Показателна в това отношение е забележката на Цицерон, с която той посочва, че в книгата си „Закони“ ще се занимава с големите въпроси на правото и законите изобщо, а не с „правото на капчуци“ и „общи стени“.

При все това настоящата работа се занимава именно с отношенията между съседи, защото значението на съседското право не бива да се подценява и омаловажава. Материята, която то регулира, и широкият обхват на отношенията, до които се отнася, обуславят неговото голямо практическо значение. На практика няма човек, който да не се докосва до един или друг аспект на съседските отношения и до тяхното правно развитие и регулиране. Те представляват една невралгична сфера на обществени отношения, чиито социални измерения всъщност са твърде значителни и многообразни.