Защо във всекидневния си живот твърдим, че нетърпимата ситуация предизвиква реакция?

Как оттук биолозите са стигнали до мисленето на отношенията между живия организъм и средата от гледна точка на взаимодействието?

Защо понятието “абреакция” е било измислено, а сетне изоставено от ранната психоанализа?

Какво имаме предвид, когато казваме, че някоя политика е реакционна?

Твърдението, че нацисткият тоталитаризъм е бил реакция спрямо комунистическия тоталитаризъм, не означава ли оневиняването му? Думата”реакция”и нейните производни предлагат услугите си както

за причинно-следственото обяснение, така и за разбирането чрез симпатия. Те ни хрумват, когато търсим отговори на собствените си проблеми.

Но самите тези думи не представляват ли проблем?

Именно тези въпроси дават повод на изтъкнатия швейцарски литературен критик и дългогодишен преподавател по френска литература и история на идеите в Женевския университет Жан Старобински (р. 1920 г.) да проследи интелектуалните митарства на думата “реакция” и нейните производни през различните епохи.

Книгата започва с ролята, приписвана им от схоластиката, и завършва с днешните ни питания, свързани с понятието за прогрес, без което политическата реакция е немислима.

Старобински се позовава на различни философи (Аристотел,Лайбниц, Кант, Ницше, Ясперс), учени (Нютон, Биша, Клод Бернар, Бернхайм, Фройд) и писатели (Дидро, Бенжамен Констан, Балзак, По, Валери).