Както социално приемливите, така и отклоняващите се форми на поведение са реална част от развитието на всяка социална структура. Позитивни или негативни те влияят върху нейното развитие, затова членовете на общността са силно чувствителни, както към причините за тяхното възникване, така и относно факторите, влияещи върху разпространението им. Много отдавна тази чувствителност насочва хората към търсене и обяснение на подобна активност, защото за всички тя е неприемлива и социално нежелателна.

Всички науки за човека, още от момента на възникването си, си поставят за цел да обяснят връзката човек – поведенческа активност, тъй като тя прави впечатление и влияе върху развитието на обществените отношения. Логично интересът се насочва и към отклоняващите се форми на поведение. Идеята е, чрез обосноваване същността на отклоненията, да се открият възможности за обяснение на причините, за тях, както и възможността хората да бъдат предпазени неприемливото поведение да се разпространи като социално явление. Чрез преки житейски наблюдения или описания на формите на отклоняващото се поведение, изследователите установяват, че те оказват силно негативно влияние, най-вече, върху личностното и социално развитие на децата и подрастващите и затова макар и първите анализи да имат насочващ, характер те дават посоката за научните търсения впоследствие. Важен елемент в изучаването е разграничението между отклоненията в поведението при младата, социално и възрастово развиваща се личност и зрялата такава.

Установява се, че отклоненията в поведението, до периода на зрелостта, приемат различни модификации и се влияят от много повече фактори, отколкото това се случва при възрастния човек. Затова с понятието девиантност и девиантно поведение се обосновава опасното, неприемливо, разрушително поведение на децата и подрастващите. Отклоняващите се форми на поведение, при възрастните, се оценяват спрямо съдържанието и насочеността им. Това дава основание, през средата на миналото столетие, в наукознанието да възникне и започне да се развива една самостоятелна научна област, която поставя акцент върху изучаването на психичната структура на младата личност, като обективна предпоставка за развитие на девиантна насоченост в поведението. Изследванията на когнитивните процеси, темпераментовите особености, характеровите черти, волевата устойчивост, емоционалните преживявания, типовете взаимодействия с околните, при децата и подрастващите с отклонения в поведението, подпомагат създаването на Психологията на девиантното поведение.