През последните няколко десетилетия се наблюдава разцвет на ново научно изследване върху начина, по който духовният и интелектуален авторитет на християнството е достигал до отделните личности и езически институции по време на патристичните векове. Йероним е интригуващ случай в това отношение, поради проблематичната природа на неговия личен темперамент и остър език. Голяма част от неговия скандален за времето си имидж се дължи именно на многобройните писма, посветени на въпросите от християнската доктрина и аскетичния живот, които той си разменя с жени. Научното обяснение и превод на Библията, както и ярките призиви към аскетичната духовност доминират неговия живот и литературно творчество. Кореспонденцията заема главна роля в писменото му наследство, в синхрон с литературния контекст на неговото съвремие. Намерението на тази книга е да изследва систематично неговата кореспонденция с жени и чрез конкретни текстови анализи да проследи как Йероним използва индивидуалните писма и писмовни сборници, за да заяви статуса си на експерт спрямо Библията и аскетичния начин на живот. В същото време той успява да нарисува епистоларни портрети на свои съвременнички, изграждайки обобщен образ на христянката-образец и антиобразец, правейки това със средствата на писмовното изкуство и влагайки различни нюанси на собственото си отношение към кореспондентката. Каква е жената в очите на християнския епистолограф и какви са неговите очаквания спрямо един християнски женски образец, пропагандно наложен с помощта на епистолографския медиум? Въпреки големия интерес към отношението на Йероним спрямо жените и брака, отговорите на тези въпроси се търсят на страниците на тази книга, в опит да се намери симбиозата между автор и читател на писмата и взаимното им влияние за оформяне на нови идентичности…