„Аз принадлежа към поколението богослови, което е гранично между двата периода — на тоталитарния атеистичен режим и демокрацията, и считам, че като такива сме длъжници на църковната общност у нас, а и на цялото българско общество. От позицията на своя опит ние, от една страна, пазим спомен за миналото, когато да бъдеш действен християнин означаваше в една или друга степен да бъдеш дисидент и част от обществената периферия, а от друга, сме свидетели на болезнените процеси, които се отприщиха в църковния живот след падането на комунистическия строй, когато Църквата получи така жадуваната свобода. От тази позиция ние сме длъжни да оставим за следващите поколения своята рецепция на църковните събития през втората половина на XX век. Това беше моята лична мотивация да насоча интереса си към темата за репресиите на комунистическата държава към свещенослужителите на БПЦ през изследвания период…“

Венцислав Каравълчев

Съдържание

Увод

Глава 1. Гонения в условията на беззаконие. Политиката на комунистическата власт към Православната църква в България (септември 1944 — декември 1947 г.)

1. Митрополит Стефан и опитите за диалог между държавата и Църквата

2. Правителството на ОФ и църковната йерархия

3. Последици за църковния живот и духовността на българина от първите три години от управлението на комунистите в България

Глава 2. Узаконяване на беззаконието. Съставяне на нова законова рамка на отношенията между държавата и Църквата (1947—1951 г.)

1. Църква и държава по пътя към юридическото разделение на институциите. Църковните инициативи за постигане на компромис

2. Димитровската конституция и Законът за вероизповеданията: тоталитарният модел за отделяне на Църквата от държавата

3. Оставката на екзарх Стефан и новият Устав на БПЦ

Глава 3. Промени в репресивния модел на държавата към БПЦ (1951—1964 г.)

1. Възстановяване на патриаршеския статут на Българската православна църква

2. Репресивните механизми за контрол върху БПЦ в новия модел на отношения между тоталитарната държава и Църквата

3. Сътресения в комунистическата система. Закриване на „лагерите на смъртта“

Глава 4. Мъчениците. Три портрета

1. Неврокопски митрополит Борис (Разумов)

2. Архимандрит Ириней (Попконстантинов)

3. Протойерей Йордан Попов

Заключение

Библиография