Какво е българското участие във възстановяването на сръбската държава, разказва Живко Войников
Българската историческа наука и обществена мисъл е в дълг към миналото на Поморавието и други изконно български краища, включително за ролята на местните българи в политическата и културната история на съседна Сърбия.
Същевременно проблемът за българския фактор в освобождението на западната ни съседка и изграждането на нейната съвременна държавност системно и съзнателно е игнориран от сръбската наука, образование и официална пропаганда вътре и извън страната.
В продължение на повече от две десетилетия д-р Живко Войников се утвърди не само като изследовател с широки, разностранни интереси и задълбочени познания, но и като безкомпромисен защитник на историческата истина – истината такава, каквато е, независимо дали на някого това му харесва или не. Неговите проучвания привличат една по правило интелигентна и критично мислеща публика, която държи на обективния прочит на документите и събитията, а не на самоцелното търсене на сензации и патриотарски изблици.
Казаното със сигурност се отнася и за най-новата книга на д-р Войников. Българската историческа наука и обществена мисъл е в дълг към миналото на Поморавието и други изконно български краища, включително за ролята на местните българи в политическата и културната история на съседна Сърбия. Същевременно проблемът за българския фактор в освобождението на западната ни съседка и изграждането на нейната съвременна държавност системно и съзнателно е игнориран от сръбската наука, образование и официална пропаганда вътре и извън страната.
Д-р Войников с горчивина отбелязва недостатъчната зрелост на българското общество в онази епоха, което води до неосъзнатост, отсъствие на ясни национални цели и т.н. от страна на редица българи, участници в сръбското освободително движение. С пълно основание авторът цитира думите на руския съвременник генерал Иван Липранди: „Сърбите, които не представляват и една четвърт от българите… облекчиха своето положение и достигнаха чрез оръжие и дипломатически намеси благосъстояние, купено не толкова със своя кръв, колкото с кръвта и храбростта на множеството българи, притекли им се на помощ!“.
Крайно време е да бъде казано категорично. И ако се налага, с „висок тон“ – във въстанията, довели до раждането на съвременната сръбска държава, българското участие е масово и нерядко определящо.
проф. Пламен Павлов
