„Знамена и ключове“ е изследване за приключенията на епиграфа, неговата форма, функциите му, употребите му. Увлекателно написано и с вдъхновяващо внимание към детайла, то повежда из историята на английската и българската литература и я разкрива в непозната досега светлина. Кой първи използва епиграф към свое произведение? Каква е ролята на епиграфите от антични поети, какво е мястото на епиграфите от съвременни автори? Имало ли е мода на епиграфа? Дали епиграфът казва нещо за смисъла на произведението, или препраща навън, към неговия контекст? Като стъпва върху огромна по обем литература. Ангел Игов предлага евристичен инструмент, за да отговори на тези и други въпроси и да разгърне своята интригуваща поетика на епиграфа.
Дарин Тенев
Върху герба на Ватикана са изобразени два ключа: златен, който е ключ за рая, и сребърен, който е ключ за Земята. Досега единствено знамето на тази държава събираше в едно ключовете и знамето. Но едното като част от другото. Изследването на Ангел Игов не без ирония се занимава с всевъзможни аспекти на онази част от един текст, която можем да забележим години след първия прочит, който сме му направили. И тогава, без да си даваме сметка, виждаме там знаме или ключ. Поне така твърди тази книга. С това тя отваря нови възможности за преосмисляне и на британската, и на българската литература, с чиито артефакти борави изкусно и с вниманието и търпението на Ханибал Лектър от романа на Томас Харис или на Джон Доу от филма „Седем“ на Дейвид Финчър.
Йордан Ефтимов
