Поредица Разум Идеята за свободата в модерна Европа се свързва със защитата на личен и частен интерес, с отказ от насилие над личността, но и с идеята за мир, противопоставена на наполеоновия милитаризъм. Твърде вероятно е тази идея да е свързана с шотландските просветителски възгледи. Но разгръщането на разбирането на обществото от свободни индивиди продължава. Бенжамен Констан е сред първите, които открито защитават представителната демокрация. Разбира се и тази негова теза има антирусоистки патос, но тя притежава и своята интересна аргументация. Според Констан представителната демокрация може да гарантира действителната независимост на индивида от правителствената власт. Нещо повече, тя го оставя свободен да подкрепя или отхвърля едни или други решения и личности, живеейки свободно в своето гражданско общество. Всъщност идеята за представителна демокрация може да се разглежда като предтеча на идеите за политическите институции – посредници. Не е случаен и факта, че Бенжамен Констан е защитник на свободната преса, която в първите три десетилетия на XIX в. далеч не е претендирала за “четвърта власт”. Бенжамен Констан променя либерализма и в други посоки. Защитавайки гражданските и индивидуалните свободи той се отказва от атеизма на своите предшественици и е привърженик на религиозната свобода. Така борейки се е грубия материализъм на XVIII в. той не престава да се бори и срещу институцията на католическата църква, но същевременно защитава християнските и изобщо религиозните ценности интериоризирани в индивида и обществото. Така в духа на протестантизма Бенжамен Констан защитава либералния плурализъм в обществото. Другата значима идея, безусловно отново свързана с гарантирането на независимостта на индивида и гражданското общество от държавата, е и защитата на собствеността. Фактически Констан се обявява за минимално регулиране на собствеността от държавата и то по начин, който никога не би нарушил фундаменталното човешко правосвободата. Нека си припомним, че по това време това е само една идея в конституцията на САЩ. И още един фундаментален възглед, който променя либерализма. В самия край на живота си Бенжамен Констан подкрепя Орлеанския дук-Луи Филип, т. е. Юлската монархия. Следователно монархията вече не е враг номер едно за либерализма. Либерализмът се оказва неделим от свободата, но съпричастен и към някои форми на монархията и религията, а не към абстрактния атеизъм на своите предшественици от Просвещението. Защитавайки либерализма от волунтаризма на якобинския терор Бенжамен Констан го поставя на разположение на волята на Провидението – една тема, която ще бъде продължена от много съвременни либерали. Някои ще я нарекат закон за неотменното развитие на обществото в посока на демокрацията. Но опитът да се отдели либерализма от якобинската диктатура има и друг смисъл. Наследници на якобинците остават не либерали, а крайно левите-комунистите, Ленин, Мао, Пол Пот… Благодарение на настоящото издание българският читател, не просто специалист, но всеки интересуващ се от социални науки и реалности ще има шанс да се приближи до една твърде интересна политологична мисъл, която звучи така актуално днес, в условията на продължаваща демократизация на множество общества. София, декември 1999 г. Д-р Васил Пенев