Анализирани са обективните и субективните признаци на престъпленията по чл. 123 и 134 НК, както и същността на професионалната непредпазливост като една винаги квалифицирана непредпазливост, разкриваща поначало по-висока степен на вина в сравнение с „обикновената“. Особено внимание е отделено на произхода на опасността при дейностите по чл. 123 и 134 НК; „правната регламентация“ на дейността; незнанието като причина за последващото нарушаване на правилата; както и самото нарушаване на правилата, разкрито в светлината на същинско изпълнително деяние при съставите на чл. 123 и 134 НК. Направен е исторически преглед на развитието на понятието „професионална непредпазливост“, въз основа на който се разглежда и проблемът за условността на понятието в наши дни. Разгледани са и теоретичните проблеми, възникващи при тази квалифицирана форма на непредпазливостта и са приведени допълнителни аргументи за извеждането на обективния критерий „бил длъжен“ от понятието за непредпазливостта, наложени от спецификата на съставите на чл. 123 и 134 НК.

Резултатите от изследването са използвани за обосноваване на предложения de lege ferenda. Изследването е предназначено за съдии, прокурори, адвокати, студенти по право, както и за всички, проявяващи интерес към материята.