В монографията са разгледани промените в научното публикуване, предимствата и недостатъците на наукометричните показатели и ролята им при избора на подходящи списания за публикуване, идентифицирани са перспективите и рисковете в условията на отворена наука и свързаната с това методология за оценка на влиянието на научните публикации и техните автори.

Савина Кирилова се дипломира като магистър  по библиотечно-информационни науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2005 г. Научният ѝ път започва в Лабораторията по химическо образование, история и философия на химията към Факултета по химия и фармация на Софийския университет. През 2020 г. защитава дисертация в областта на наукометрията, в която изследва проблемите в съвременната научна информация и комуникация, методологията за оценка на научните изследвания и свързаните с това аналитични инструменти. Работи в библиотеката на Факултета по химия и фармация, филиал на Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“. Води курсове по търсене, оценка и етична употреба на научна информация в Катедрата по физикохимия на Факултета по химия и фармация на СУ и по проблеми на научното публикуване към Центъра за продължаващо образование на библиотекари. Научните ѝ изследвания са в областта на хищните практики в научното публикуване, критериите за оценка влиянието на научните публикации, отворената наука и промените в научната комуникация. Публикувала е в списания като Performance Measurement and Metrics, Health Information and Libraries Journal, Стратегии на образователната и научната политика, Обучение по природни науки и върхови технологии и други. Савина Кирилова е член на Българската библиотечно-информационна асоциация и на Съюза на учените в България.