Еманюел Муние (1905—1950) е една от ключовите фигури на френския персонализъм, разбиран не толкова като система и учение, колкото като интелектуална позиция, която поставя ударението върху значимостта на човешката личност, и основател на неговия теоретичен орган — списание„Еспри“. Съчинението му „Персонализмът“ е публикувано за пръв път през 1949 година в поредицата „Какво знам?“ на Прес юниверситер дьо Франс и претърпява множество преиздания. В него откриваме своеобразна синтеза на основните идеи на философа, определян като „Сократ на XX век“.
„Човекът може да живее така, както живее вещта. Но тъй като той не е вещ, подобен живот му се струва отстъпление: именно това е „развлечението“ на Паскал,„естетическият стадий“ на Киркегор, „неавтентичният живот“ на Хайдегер, „отчуждението“ на Маркс,„недобросъвестността“ на Сартр. Човекът на развлечението живее като прогонен от себе си, смесен с външната суета: този човек е пленник на своите желания, на своите функции, на своите навици, на своите връзки, на света, който го развлича. Става дума за непосредствен живот, без памет, без цел, без овладяност, което е самото определение за екстериорността, а в човешкия регистър — за вулгарността. Личностният живот започва със способността за прекъсване на контакта със средата, с това да овладееш себе си, да се вземеш в ръце, за да се съсредоточиш върху един център, да се събереш.“
Еманюел Муние
Съдържание
Кратък увод към въпроса за личностния универсум
Първа част. Структурите на личностния универсум
Първа глава. Въплътеното съществуване
Втора глава. Комуникацията
Трета глава. Интимната конверсия
Четвърта глава: Противопоставянето
Пета глава. Условната свобода
Шеста глава. Висшето достойнство
Седма глава. Ангажирането
Втора част. Персонализмът и революцията през ХХ век
Индекс на имената
Книги от същия автор
