Съставители: Мадлен Ангелова-Елчинова, Анета Карагеоргиева, Калоян Нечев, Росен Люцканов.

Епистемологията е сред най-бързо и най-бурно развиващите се философски дисциплини. И наистина природата на знанието и обосноваването, ролята и качеството на свидетелствата, включително тези от трето лице, темата за информацията и дезинформацията, ролята на социума в натрупването и оценката на знанията вълнуват все повече както всекидневния човек, така и експертите и философите. Техническият език на епистемологията също търпи сериозно развитие и затова сборникът е по-подходящ за вече напредналите в изучаването на проблемите на познанието.

Първият раздел на сборника е методологически. В него са подбрани такъв тип текстове, които освен да въвлекат читателя в интересни епистемологически проблеми от първи ред, целят да обърнат внимание и на по-общи, метафилософски проблеми от втори ред. Текстовете в тази част ще повдигнат генералния въпрос за достъпа до реалността, ще ни накарат да се замислим дали философията наистина търси сигурност, или спокойно можем да се задоволим с вероятностна стойност на извода, а също така и ще покажат как може експерименталната методология да върви ръка за ръка с философията.

Вторият раздел на антологията е посветен на източниците на знание. В него са подбрани както статии, които да представят по-характерни за рационализма източници, които да се свързват със способността за рефлексия, така и два текста, които обръщат по-специално внимание на ролята на възприятията и паметта. Разделът започва с две публикации, които сякаш дебатират една с друга – опитът на Казуло да достигне до най-доброто определение за a priori знание и атаката на Девит, отправена към възможността на последното.

Третият и четвъртият раздел на антологията са по-специфични, доколкото всеки от тях е посветен на конкретен аспект от съвременната епистемология – в раздел III това е епистемологията на разбирането, а в раздел IV – социалната епистемология. Тези две подразделения на епистемологията определено споделят някои характеристики, сред които безспорната им интердисциплинарност. Темата за разбирането в епистемологията е тясно преплетена с тази за научното обяснение във философия на науката и предполага добри фонови знания с оглед на различни научни полета. Социалната епистемология пък се преплита със социалната психология и социологията. В нея за пръв път се повдигат редица въпроси като този за природата на груповите агенти, възможността да говорим за групови убеждения и други доксастични нагласи, а също така и статутът на свидетелствата от трето лице като източник на знание.

Петият раздел на настоящата антология бележи и нейния смислов завършек. Поради липса на по-точно и по-добро наименование, той носи заглавието Нови теории в епистемологията.