В епохата на Средновековието България е една от трите „велики сили” в политическия, културния и духовния живот на европейския континент заедно с Византийската и Германската империя. Вторият от двата големи периода в историята на средновековна България е неразривно свързан с „Богопазения Цариград Търнов” — столицата на Второто българско царство, градът, чиято слава се е носела в далечни земи, достигайки „… до Северния Океан“…

   С оглед на средновековните ценности и идейно-политически представи Търновград е не само политическа, културна и духовна, но и свещена столица на българите. През XIII—XIV в. „Великият град Търнов” е както „домашният”, българският „Цариград”, така и „нов Йерусалим”. В нашата история няма друг град, който да е съдържал толкова свещени реликви за величието на българската военна и духовна мощ през вековете. Уви, няма и друг наш град, чиито богатства и свещени реликви да са така безпощадно ограбени и разпиляни, с което превратностите на историята го превръщат и в град-мъченик…

   В столицата на българските царе изпъкват видни личности, които по особено силен начин илюстрират неговата същност на свещен град. От друга страна, градът на великите Асеневци е притежавал истински сакрален пантеон от реликви, ценени изключително много от нашите предци. В Търново са се пазели мощи и частици от мощи на десетки светци, чудотворни икони, древни книги и произведения на изкуството — както български (от всички епохи и краища на обширното средновековно царство), така и донесени от Византия, Светите места в Палестина и други страни. В Търново са били гробовете на повечето български царе и патриарси, ръководили държавата и църквата през XIII—XIV в. Нека прибавим и древните паметници, завещани от римската и ранновизантийската епоха (IV—VII в.), както и от славните времена на Първото българско царство — римски и византийски колони, капители, надгробни плочи (стели), руините на древни църкви, колоната с прочутия надпис на кан Омуртаг (815—831) и неговият златен медальон, колоната от времето на неговия баща кан Крум (ок. 800—813), навярно и още много, които за жалост не са достигнали до нас.