Опасността зa обществото от окултните практики в съвременния свят е провокирана от „безконтролното и безпрепятствено разпространение на окултните практики, методи и всякакви подобни деструктивни и вредни идеи сред хората, абсолютни невежи в духовно отношение.” Бисер Божков осмисля написването на труда със своята искрена загриженост, че окултните практики са грях и за пострадалите от тях са нужни „духовни грижи, механизми с пастирска и социална дейност”. Поставя емоционално и аргументирано нуждата от обществен и законодателен дебат относно безконтролното и противоправно лицензиране на окултните практики, които имат висока степен на обществена опасност, а не са инкриминирани законово. Авторът тълкува генезиса и смисъла на невидимия свят като източник на окултизъм, прави пространен анализ за подобни практики според Стария и Новия Завет на Свещеното Писание, като тълкува библейските забрани и църковните правила относно окултизма. Задълбочено е изследването му за причините, благоприятстващи проникването, внасянето и развитието у нас на неорелигиозни доктрини, базиращи се на окултни практики. Бисер Божков акцентира върху определянето на рисковите групи, склонни да попаднат в обекта на окултните практики, и се концентрира върху възможните правни предизвикателства, свързани с тезата за безконтролното им практитуване. Авторът прави апологетично-богословски анализ и опит за дефиниране на окултизма с оглед на степента на обществената опасност и общественоопасните последици от окултните практики. В заключение той подчертава, че срещу окултните практики в Наказателния кодекс не е закрепена забрана (запрет), независимо че те застрашават или увреждат личността и правата на гражданите. Прави впечатление актуалността на темата, за развитието на която Бисер Божков е вложил юридическа компетентност, точен богословски изказ, библиографска осведоменост и искрена вяра. Текстът е полезен предвид очевидната празнота от подобни изследвания в българското православие.”