Сборникът „Древните българи – дискусията продължава“ прокарва тезата, че най-ранните корени на българите са индоирански, докато алтайските / тюркските инфилтрации се осъществяват в българското общество в района на Кавказ и северно от него едва от V век насетне, много по-късно след като българите са се установили в гореспоменатия район. И докато проучването на процеси, отделни факти и феномени през призмата на индоиранското начало напредва с бързи темпове през последната четвърт век, то защитниците на т.нар. тюркска (хипо)теза за най-древните корени на българите са „в отбрана“. Може би тази книга ще ги провокира за една задълбочена научна дискусия. Дано! Защото от това науката само ще спечели.

Съдържание :

I. ВъведениеАвтор: Цветелин Степанов / 7

II. Християнизацията сред арменските българи (ранни свидетелства)Автор: Атанас Стаматов / 16

III. В подножието на Елбрус (българите около Кавказ през II – V век според арменските извори)Автор: Петър Голийски / 27

IV. Легендата за Кубрат, превъплъщенията на вълка и заровеното съкровищеАвтор: Борис Живков / 36

V. Индоирански митологични и религиозни следи в някои древнобългарски паметнициАвтор: Александър Алексиев – Хофарт / 50

VI. Езическите храмове на Дунавска БългарияАвтор: Тодор Чобанов / 66

VII. Наследството на сасанидското изкуство и неговите паралели в българската металопластика през VII – IX в.Автор: Оксана Минаева / 91

VIII. Основните български аристократични титли – (индо)ирански, тюркски или други?Автор: Цветелин Степанов / 119

IX. Нови епиграфски данни за присъствието на българи в Северното Причерноморие, II – V в.Автор: Александър Мошев / 135