Този сборник съдържа сбор от изследвания, посветени на времето и фигурата на о. Паисий Хилендарски, видяна както в контекста на монашеството и българската историопис от XVIII в., така и в по-късното време на усвояването на историческата перспектива от автори, живели през XIX в. и дори през XX в., за които делото на о. Паисий и смислите, които неговата История отваря, пораждат нови поводи за тълкуване и преразглеждане.

Сборникът съдържа статии, основани на доклади, които бяха прочетени и обсъдени на научната конференция „Монашеството и българската историопис от XVIII век: извори, употреби, интерпретации“, проведена на 15–16.09.2022 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя бе организирана от университета и Зографския манастир на Света Гора. Eдна от целите на конференцията бе да бъдат дискутирани различни интерпретации на „История славянобългарска“ в научното поле от края на XIX до ХХI век. Конференцията бе открита с доклада на иеромонах Атанасий Зографски, който представи еклисиологичния подход към творбата, съобразен с монашеската менталност, християнската гледна точка към човешката история и Божието домостроителство. Други доклади засегнаха етноцентричните и ненационалистични интерпретативни стратегии, анализираха идеите на о. Паисий в контекста на основните философски и религиозни течения на XVIII век в Европа и специално на Балканите, обособени бяха различните езикови пластове в „История славянобългарска“, изнесени бяха резултати от нови проучвания на следовниците на отец Паисий – от идейна, литературна, интертекстуална, езикова гледна точка.