За обосноваването в правото може да се мисли както от нормативна, така и от фактическа гледна точка. Тези два подхода в областта на правните науки взаимно се предпоставят, но акцентът в рамките на дадено изследване обикновено е поставен върху единия от тях. Ние избрахме той да бъде върху втория. При изясняването на понятието за обосноваване си поставихме за цел да разкрием когнитивно-реалистичните основи на юридическото мислене като вид човешко мислене. Чак след разбирането на тези реалности според нас би имало смисъл да се провежда какъвто и да е разговор относно нормативните изисквания към обосноваността на юридическите съждения или към тяхната материализация в различните юридически актове.

Следвайки така очертаната посока, приехме, че на първо място, юридическото обосноваване следва да се разглежда като индивидуален когнитивен процес, чрез който се конструира правен смисъл. Конструирането на този смисъл ние видяхме като предпоставено от две групи фактори: когнитивно-психологически и институционално-социологически. В първата от посочените групи основно внимание обърнахме на разграничението между теоретичната и практическата рационалност в мисленето на човека и показахме, че всяка една от тези рационални форми влияе върху смисъла, който юристите конструират.

По отношение на втората група фактори откроихме значението на юридическите професии, които разгледахме в качеството им на институционализирани социални роли, без които правният ред не би могъл да функционира. От тази гледна точка изведохме заключението, че правният смисъл е не само когнитивно, но и ролево зависим, като за централна измежду различните юридически роли възприехме тази на съдията. Съдията е този, спрямо когото във всички общества и във всички исторически периоди е съществувало очакването да формулира ултимативния смисъл в правото. Ето защо есенцията на въпроса за юридическото обосноваване от практическа гледна точка се свежда до постановяването на съдебното решение. На този въпрос отделихме необходимото внимание както в рамките на теоретичната част, така и в последната секция на книгата.

Въпреки, че съдържанието на текста е правнофилософско по своя характер, то би могло да бъде добра основа за бъдещи практикоприложни изследвания, свързани с ролята на съда и актовете, които той постановява.