Макар между древното римско общество и съвременната реалност да лежат стотици векове на социално развитие, „Институциите“ на Гай са актуални и днес. Това се дължи главно на две групи причини: от една страна, правната изтънченост и на нашата цивилизация поставя в основата на модела за правов ред една от­преди заложена в съвременното правосъзнание идея за справед­ливост. А тя не е много по-различна от древната, залегнала като модел във всеки един от институтите на гражданското право, на които е посветено съчинението на Гай. От друга страна, и в съвре­менното общество, въпреки претенциите си за висока правна кул­тура, се сблъскваме с прояви на противоправност, които по своята природа са идентични с онези, предизвикали създаването на цял един правен инструментариум, целящ ограничаването и преодо­ляването им.

Ето защо не е случайно, че голяма част от съвременното гражданско право се гради, пряко или косвено, на рецепцията на римските правни институти, впечатляващи със своята логическа яснота и стройна система. Необичайното дълголетие на Институциите, обаче, се обяснява не толкова с реципирането на римското право в днешните правни системи, колкото с постоянната и неизменна цел на римското право, която е и негово несъмнено достойнство – стремежът към справедливост.

Настоящата книга е резултат на дългогодишен труд. Рабо­тата ми многократно бе прекъсвана и подновявана, изискваше сили, а и време, с каквото невинаги разполагах. Самият превод на този античен правен мислител се оказа твърде деликатно начинание. От една страна, той изискваше допълнителни пояснения относно самата Римско-правна система, включително досежно нейното развитие до Юстиниан, а от друга страна, бяха необходими и съответни бележки, за да бъде разбрана правил­но рецепцията на правните ѝ достижения в съвременните за­конодателства, където много от институтите са претърпели съответни модификации. По този начин успоредно с превода се оформи и кратък коментар, който в голямата си част е по­местен непосредствено след съответния оригинален и преве­ден текст. По-обширните изложения, чийто обем би затруднил възприемането на оригиналното съчинение, са поместени на­края на книгата като екскурс. Коментарът съдържа малко на брой кратки исторически бележки, които целенасочено бяха ограничени (предимно в първата книга), както и пояснения на някои от преведените думи или изрази, когато същите са тех­нически или когато съществува опасност да бъдат възприети погрешно. В своята цялост, коментарът преследва преди всичко образователни цели, запазвайки по този начин и обучителния характер на оригиналното съчинение.

И ако перефразирам думите на прочутия езиковед Е. Бенве­нист, дори и онези юристи, които никога не са чели Институциите на Гай, дължат за своето развитие твърде много на техния ав­тор. Това е така, защото всеки съвременен юрист се изгражда, из­раства и формира своето правно мислене, неминуемо стъпвайки върху основите на Римското частно право. Широтата на погледа, задълбочеността на мисленето, вариантността при изследване­то на различните хипотези, аналитичността при приемането и отхвърлянето им, и, не на последно място, усетът за справедли­вото и доброто – всичко това ни дава римското право. Оттук и ползата от изучаването му.