България и българите в италианската географска книжнина (XIV–XVI век)

22.00 лв.

Автор : Пенка Данова

Издателство : Парадигма

ISBN : 978-954-326-131-4

Година : 2010

Корица : мека

Страници : 464

Език : български

Описание

Съдържание

Въведение

Глава първа. Географско познание за България и българите през XIV—XV век

1.1. Средновековното географско опознаване на Европа, нейният югоизток и България през втората половина на XIII – XV век: учени срещу пътешественици

1.1.1. Брунето Латини (1220—1294)

1.1.2. Якопоне от Тоди (1230—1306)

1.1.3. Описание на Източна Европа от 1308 г.

1.1.4. Географските бележки на флорентинските търговци

1.1.4.1. Джовани Вилани (1280—1348)

1.1.4.2. Джовани Бокачо (1313—1375)

1.1.4.3. Бенедето Деи (1418—1492)

1.1.5. Римуваните географии

1.1.5.1. Дитамондо на Фацио дели Уберти (ок. 1305/9 — ок. 1367)

1.1.5.2. Сферата на Горо Дати или на Леонардо Дати и нейното продължение — Новата сфера на Джовани Мария Толозани даКоле

1.2. Географията на хуманистите от XV век — Ancilla Historiae

1.2.1. Откритията на хуманистите и техните помощници

1.2.2. Кръстоносният поход на латинския език: географските бележки на хуманистите за България и българите

1.2.2.1. Флавио Биондо от Форли — Флавиус Блондус Форливензис (1392—1463)

1.2.2.2. Енеа Силвио Пиколомини — папа Пий II (1405—1464)

1.2.2.3. Лауро Куирини (1420—1475/9)

1.2.2.4. Филипо Буонакорси — Опитния Калимах (1437—1496)

1.2.3. Птолемей говори в италиански стихове – географията на Франческо Берлингиери (1440 – 1501)

Глава втора. България и българите в италианските пътеписи от XV и XVI век

2.1. Характеристика на жанра

2.2. Итинератът — първообраз и ядро на пътеписната книжнина

2.2.1. Джован-Мария Анджолело (1452—1524)

2.2.2. За Марино Кавали, неговите пътувания от Венеция до Константинопол през 1558 и 1567 г. и свързаните с тях съчинения

2.2.3. Джулио Манчинели, или спомените за едно плаване по Западното Черноморие от 80-те години на XVI век

2.3. Печатният пътепис – претенции за научност и художествено слово

2.3.1. Бенедето Рамберти и неговите непознати следовници

2.3.2. Пътеписите на „другите” италианци

Глава трета. България и българите според италианските географи от XVI век

3.1. За мореплаванията и пътешествията на Джован Батиста Рамузио и неговите продължители

3.1.1. Джован Батиста Рамузио (1485—1557)

3.1.2 Паоло Рамузио (1532—1600) и Джироламо Рамузио (1555—1610)

3.1.3 Алесандро Гуанино (1534—1614)

3.2. Ренесансовите трудове на по обща география и познанието за България и българите

3.2.1. Картографи, преводачи, компилатори, коректори на Птолемей

3.2.1.1. Пиетро Андреа Матиоли (1501—1578) и Джакомо Гасталди (1500—1566)

3.2.1.2. Йеронимо Рушели (1504—1566)

3.2.2. Географията „по маниера на пътешествениците”

3.2.2.1. Джовани Лоренцо Д’Анания (1545—1609)

3.2.2.2. Джовани Антонио Маджини (1555—1617)

3.2.2.3. Джузепе Розачо (1530—1620)

3.3. България и българите в доклади от цял свят на Джовани Ботеро (1544—1617)

Заключение

Приложения

Приложение 1. Якопоне от Тоди (1230—1306)

Приложение 2. Джовани Вилани (1280—1348)

Приложение 3. Фацио дели Уберти (ок. 1305/9 — ок. 1367)

Приложение 4. Франческо Берлингиери (1440—1501)

Приложение 5. Джован-Мария Анджолело (1452—1524)

Приложение 6. Марино Кавали и спътници

Приложение 7. Николо Микиел

Приложение 8. Джузепе Розачо (1530—1620)

Приложение 9. Маркантонио Пигафета

Приложение 10. Паоло Рамузио (1532—1600) и Джироламо Рамузио (1555—1610)

Резюме на английски език

Резюме на италиански език

Литература

Показалец на имената

Показалец на географските имена

Илюстрации