-25%

В очакване на Края: европейски измерения ок.950 – ок.1200 г.

15.00 лв.

Автор : Цветелин Степанов

Издателство : УИ “ Св. Климент Охридски “

ISBN : 978-954-07-4081-2

Година : 2016

Корица : мека

Страници : 382

Език : български

Описание

Известно е, че темата за Края на света е вълнувала през Средните векове немалко християнски народи в Западна Европа, като на проблема са посветени хиляди страници. Настоящата книга разширява хоризонта на нашите познания, защото показва, че очакването на Края не е характерно само и единствено за Запада, а и за много други държави и най-вече за техните духовни и политически елити, сред които трябва да причислим и тези на българите, хазарите, ромеите, русите. Анализът на автора интегрира свидетелства от редица части на днешна Европа, като демонстрира далеч по-големия пространствен обхват на горното явление и отчленява както общите му корени и черти, така и неговите специфики и различия в съответните региони между средата на X и края на XII век. В една или друга степен очакването на Края на времената се оказва феномен, присъщ и за трите монотеистични религии.

Съдържание
Благодарности

Въведение.

Глава I. Европейски измерения на очакването на Края на времената: Текстове. Контексти. Реални места и символни топоси

I.1. Очаквания за Края на света в еврейска среда през X—XII в.

I.2. Очаквания за Края на света в Западна Европа

I.2.1. Успокояване на страховете през X—XI в.: Адсон от Монтие-ан-Дер, Титланд, Раул Глабер

I.2.2. Движението за „Божи мир” и година Хилядна

I.2.3. Хилядната година и победата на Кръста в Севера и Центъра на Европа

I.2.4. На границата между Х и ХI в.: Отоните —– символни действия и символни топоси

I.2.5. Поглед към култа към св. арх. Михаил откъм „Свещената Римска империя”

I.2.6. Темата за Апокалипсиса в образността на Запада

I.2.7. Дванадесетият век на Запад: Нови траектории и топики на „спасителните” очаквания

I.2.7.а. Миленаристки търсения през ХII в.: интерпретациите и обещанията на Йоахим от Фиоре (Йоахим Флорски)

I.2.7.б. Взорът на Запада е отместен далеч на изток, или за „царството/кралството на Презвитер Йоан” преди земния Рай

I.3. Очаквания за Края на света във Византия

I.3.1. „Скитската” заплаха от север преди 1092 г.

I.3.1.a. Знаците, хороскопите и ударите на русите

I.3.1.б. Печенегите и другите степни номади

I.3.2. Норманската заплаха от запад преди 1092 г.

I.3.3. Символни действия в Константинопол преди 1200 г.

I.3.4. Някои свидетелства за Края във византийското изкуство

I.4. Очаквания за Края на света в Киевска Русия

I.4.1. Русите — новият „избран народ” на Бога

I.4.2.Столицата Киев (края на Х—ХII в.): имитирането на Йерусалим и Константинопол

I.4.3. И цялата руска земя е под небесна закрила

Глава II. Топография на злите сили преди Края на времената: Европейски представи

II.1. Въпросът за изворовата база

II.2. Генеалогия на някои от топосите

II.2.1. „Народът/народите (на) Гог и Магог“ в Стария завет

II.2.2. „Апокалипсисът“ на св. ап. Иоан Богослов и „народите на злите сили“ в Новия завет

II.2.3. Бариерата/стената/вратата на Александър Македонски.

II.2.3.а. В средите на еврейството преди Рождество Христово

II.2.3.б. В християнския свят

II.2.3.в. Сред мюсюлманите преди Х в.

II.2.4. Идеите за Константинопол като „новия Йерусалим” и за Божествения Йерусалим — като Божествен Константинопол

II.3. По-сетнешно развитие на топоса за посоката на нашествията на злите сили през X—XII век

II.3.1. Във Византия

II.3.2. В Западна Европа

II.3.3. В Киевска Рус

II.3.4. В ислямския свят (на Волжка България в частност)

II.3.5. В еврейската диаспора през X—XII в.

II.3.6. Някои възможни заключения

Глава III. Български измерения на очакването на Края на света: Текстове. Контексти. Реални места и символни топоси

III.1. Дунавска България: Словесни и изобразителни текстове

III.2. Топография и имена на злите сили преди Края на времената в представите на дунавските българи

III.3. Началото и Краят на Царството: българските „отговори“ на очакването на Края на света

III.3.1. Топосът „Първи цар”: „Цар Слав” и/или „Испор цар”, или за легитимацията на началото на българското царство

III.3.2. „Последният цар”: „разбуждането” на два традиционни образа в България около 1092 г., или за легитимацията на края на българското царство.

III.3.2a. „Избраните” български царе Михаил и Петър, или силата на „спасителното” именуване

III.3.3. Кладенецът, или за пътя към и мястото на Рая (и Ада?): български визии относно топографията на спасението

III.3.4. Великаните-исполини: Отново за Началото и за Края (на пространството и на времената, както и на Царството)

III.3.4.а. Християнският български казус от края на XI — началото на XII в.

III.3.4.б. Специфики на ислямския български казус

III.3.4.в. Специфики на скандинавския казус

Заключение

Резюме на английски език

Библиография

Приложение