Описание
СЪДЪРЖАНИЕ
Детското психично здраве: Поглед назад
Предговор от проф. Ваня Матанова
Детско психично здраве: Поглед напред
Предговор от проф. д-р Орлин Тодоров
I. Основополагащи идеи за детското психично здраве и развитие
1. Личностни и социални аспекти на психичното здраве
2. Аномалното детско развитие
3. Развитийната невронаука – теоретични и терапевтични импликации
4. Привързаност и развитие
5. Екзекутивни функции и управление на поведението
II. Специални проблеми на детското психично здраве
1. Страх, тревожност и привързаност
2. Поведенчески нарушения и емоционални разстройства в детска възраст
3. Генерализирани разстройства на развитието: аутизъм
4. Екзекутивни дисфункции при нарушения от аутистичния спектър
5. Хиперкинетичен синдром – диагностични критерии и симптоматика
6. Нарушения на екзекутивните функции при хиперкинетичен синдром
7. Несигурна привързаност и разстройства нa привързаността
8. Сензорна интеграция и дезинтеграция
9. Комуникативни нарушения
10. Специфични нарушения на способността за учене
11. Привързаност и личностови разстройства
III. Клинични наблюдения и терапевтични подходи
1. Изследователски методи и диагностични процедури при нарушения на детското развитие
2. Родителско интервю и родителски реакции при деца с нарушения на развитието
3. Терапевтични стратегии и интервенции при деца с екзекутивни дисфункции
4. Разстройство на привързаността в детска възраст – описание на случай
Вместо заключение
1. Личната автономия в психотерапията
2. Базирана на мозъчното функциониране психотерапия – възможности и перспективи
ДЕТСКОТО ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ: ПОГЛЕД НАЗАД
Погледът назад ме връща в различни периоди – от период на неглижиране и отричане на ролята на психичното здраве, през разбирането, че психичните проблеми при децата са само в резултат на незрелостта им, през период на тежка стигма до драстична промяна на родителстването и фокусиране върху постиженията в наши дни. Видях много болка в очите на родителите, много възложени надежди, усетих тежестта на отговорността, но никога не се усъмних, че родителите винаги имат желание да направят за детето си най-доброто. Това желание не винаги може да се реализира поради огромната трудност и съпротива у родителите да се срещнат с негативните си емоции, породени от състоянието на детето.
С времето стигмата относно детското психично здраве постепенно започна да отстъпва. Все по-често родителите търсят помощ от психотерапевти, психиатри, невролози, логопеди, но понякога забравят, че времената на енциклопедичните специалисти отдавна са отминали и всички те имат специфични компетентности и участват със своя потенциал в осигуряването на помощ за децата и семействата. Човек се ражда в семейството, завършва дните си в семейството, но най-значимо, а понякога и драматично, е влиянието на семейството в детството. Доверието в света и другите, чувството за сигурност, самооценката, любопитството към живота – всичко това е заложено в семейството и определя бъдещия път на човека. Всяка грижа за детското психично здраве е превенция на психични проблеми в зрелостта. Грижата за психичното здраве на детето изисква и преминава през грижа за родителите.
Погледът назад е белязан от драстичната промяна в екологичните условия, в качеството на живот, в семейните структури, в типа родителстване. Технологиите агресивно навлизаха даже и в детските градини. Децата се развиват в условията на намалена или даже липсваща двигателна активност. Културата на „двора“, особено в големите градове, изчезна от живота на децата. Училищните програми постоянно се променят, без да могат да намерят тези базисни знания в океана от открития, които да осигурят развитието на детето и да служат като база за обучение през целия живот. Технологичните придобивки, използваи даже и от много малки деца, промениха общуването между децата, което препятства формирането на социалните им умения. В съвременния, изключително конкурентен свят децата остават често засенчени от кариерата на родителите, израстват в затворения свят на технологиите, без физическо пространство за игри, в което да тестват своите идеи и намерения, да формират трайни приятелства, да побеждават и падат, да израстват като личности. Често родителите доброволно заместват себе си с технологични открития и лишават детето си от емоционалния контакт и усещането за нежност в прегръдките на мама и сигурност зад силния гръб на тати.
Минаха 35 години оттогава. Години, изпълнени с търсения, разочарования, болка, провали, успехи, съмнения, радост и надежди. Болка от съдбите на хиляди деца и родители, радост от успехите, но винаги с надежда, че детското психично здраве ще стане приоритет за родители, учители и общественост. Пътят продължава – с поглед напред!
Проф. Ваня Матанова
ДЕТСКО ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ:ПОГЛЕД НАПРЕД
„Детето е татко на човека“
У. Уърдсуърт
Тази книга е посветена на здравето, на душевното благополучие и емоционалното израстване, на сполучливото използване на невероятния
диапазон на човешката личност в радост и скръб. Тя е обхватна и сложна, защото изхожда от принципа, че няма точна и постоянна линия, определяща психичното здраве. Тази линия се поставя от различни специалности и школи, от различни културни и социални измерения и е остро зависима от субективни оценки. Всъщност човешкото поведение е разположено в континуума между здравето и болестта, между благополучието и неблагополучието.
Книгата е посветена както на един научен конструкт – „детето“, обмислян и теоретизиран през водещите призми в съвременното знание, така и на децата, живи и истински, с множеството изпитания, през които преминава развитието им и формирането на личността им. Да, тази книга представя голяма част от сериозните несполуки в детския психичен свят. Тя е посветена в голяма степен на произхода, изучаването и лечението на детските психични проблеми, но говори разбиращо, обучаващо и успокояващо. Това е книга, която не предлага отчаяние, напротив, доставя увереност за специалисти и родители, за всеки читател.
Тук, както никъде другаде на български език, е показано категорично как децата и възрастните с психични предизвикателства, наред с всички грижи и вълнения, които носят, имат нужда от едно по-всеобхватно, обединяващо и сигурно разбиране. Разбиране за взаимовръзката между детското поведение, формирането на мозъчните структури и психичните им функции. За значимостта на репрезентативния свят на ума, за неразривната свързаност между разума и чувствата. За ролята на другите в живота ни и за интернализацията на грижата и сигурността. Разбиране, носещо приемане, сила и промяна!
Тази книга на места говори научно и теоретично, за да предаде и развие наученото от психологията и психотерапията през последните пет десетилетия. В други свои части говори директно и практично и така утвърждава работещи терапевтични средства и стил.
