Описание
Книгата представя старобългарското епиграфското наследство от Х и началото на ХІ век. Анализират се функцията, предназначението и палеографските особености на известните паметници. Централно място в изследването заемат надгробният надпис на българския цар Самуил и надписът на неговия потомък Иван Владислав (т.нар. Битолски надпис). Анализът на езика на Х и началото на ХІ в., съотношението между книжовна норма и реално състояние на езиковите явления, до голяма степен разширяват хоризонта на познанията за старобългарския език са база за нови проучвания.
Съдържание
Отпечатъци в българската писмена традиция (по епиграфски данни)
Глаголическата писмена традиция в средновековна България (по епиграфски данни)
Кирилската писмена традиция в средновековна България (по епиграфски данни)
Как са се появили два „новооткрити Самуилови надписа“
Единството на българския книжовен и некнижовен език през Х—ХІ век
Резюме на английски език
Приложение 1
Приложение 2
