В България днес има граждани, които поради своя етнически произход живеят изолирано, в периферията на обществото и на населените места…

Проблемът е общ – на българското общество, в което има хора, които са изключвани/неприемани, защото са роми; част от които са необразовани, защото политиките на „образователна интеграция“ забравят, че целта на процеса е децата от ранна възраст да се научат да играят и учат заедно, да усвояват заедно правилата на живеенето с различията на другия и общите правила на живеене в българската държава; част от които живеят при недопустими за европейска държава в началото на ХХI в. условия, защото на местната власт й е значително по-удобно да не „забелязва“ съществуването на ромските квартали като част от структурата на населеното място и на обитателите им – като граждани на държавата.

Тази книга онагледява безотговорността на държавните политики, които се заявяват като интеграционни.