Описание
Изданието съдържа текстове на изявени учени от България, САЩ, Великобритания, Италия, Гърция, Македония, Франция, Белгия, чиято тематика е близка до изследователските интереси на проф. Николай Аретов – българската литература и култура през XVIII-XXI век с особен акцент върху конструирането на идентичности, национални митове и проекти; балканските измерения на подобни културни, политически и идеологически конструкти; важността на преводите в качеството им на културни трансфери в прехода към Новото време; значението на отделните творчески персоналии, разгледани през последователността/противоречията на биографичните им избори. Част от изследванията се ангажират с маргинализирани (спрямо каноничните йерархии) жанрове като комерсиалните развлекателни четива, комиксите и пр. Други се съсредоточават върху пол-родови „маргиналности“: женско писане, женски образи и т.н.
В обединените в сборника текстове изследваните явления са интерпретирани в техния балкански и европейски контекст, съобразени са с водещите тенденции в хуманитарната наука и несъмнено ще допринесат за доближаването до сложните процеси на изграждането на съвременната култура.
Съдържание
Към читателя
А. Вачева. Любовта на отхвърлените като престъпление
А. Бенбасат. Писателят в ролята на бизнесмен
Ал. Кьосев. История на книгата и история на четенето
Ал. Панов. Казусът „Хайдути“
А. Личева. Понятието за световна литература в началото на XXI век
А. Алексиева. От „луди и неразбрани глави“ до национални герои
А. Балчева. Между утопиите и истините в търсенето на национална идентичност (По материали от българската и хърватската литература)
B. Reeves-Ellington. Gendering Identity at the Intersection of Race and Religion in Ottoman Bulgaria
Б. Илиева. Прелюбодеянието, маскирано като благодеяние: Мотивът за измяната на хитрата съпруга в интерпретациите на Софроний и Бокачо
Б. Пенчев. Въздишката на Муртагон. Паисий и произходът на една историческа легенда
В. Голдсуърди. Руритания се завръща
В. Костадинова. Джейн Остин у нас — между текста и екранизацията
G. Tihanov. The Post-romantic Syndrome
Г. Господинов. Визуалният разказ на лексикона. Към дискурса на детството през социализма
Д. Карапеткова. Преводът за вестник: Савойската афера в българския печат
Д. дел Агата. Колективно писмо до Луиджи Салвини от най-големите български писатели
D. Stamatopoulos. Becoming a national historiographer: Konstantinos Papar-Rigopoulos, the Ecumenical Patriarchate and the Greek Historiography decentralized
Е. Давидова. Балканите през погледа на жени пътешественички (XVIII—XIX век)
Е. Иванова. „Похищаването на вярата“: герои, жертви, мъченици. Динамика на разказите за ислямизацията
Е. Налбантова. Образът на майката в съвременната бесарабска българска поезия
Е. Димитров. Българин ли е Инсаров? (Бележки за образа на българина в романа „В навечерието“ на Иван Тургенев)
И. Пелева. Българският XIX век днес. Литературни казуси
Й. Бибина. Музиката в турската символистична поезия
К. Станева. Жанрове и езици на себеразпознаването през Възраждането
К. Мирчева. Присноблаженото „Право“ и развратната „Свобода“ (Из историята на полемиката Любен Каравелов – Иван Найденов)
К. Протохристова. Отново за разходките на Вазов
Л. Улф. Глобалният поглед на просветените пътешественици: от Сибир до Тихия океан — философска география
Л. Михова. Разказаното и нарисуваното въстание — християнска символика
М. Врина-Николов. След разкриването на досиетата на Държавна сигурност: „Аз е Друг“, повествователни стратегии и идентичност
М. Кирова. Модерните възгледи на Каравелов за ролята на жената. „Крива ли е съдбата?“ — балкански повик за еманципация
М. Кирова. Комунизъм за продан. Тоталитарното (ни) минало в романите на български писатели имигранти след 1989 година
М. Янакиева. Литературният Пилат, или история с неочакван край
Н. Александрова. Българските образи на мадам Дьо Севине през Възраждането
Н. Данова. „Българската връзка“ на Атанасиос Псалидас (1764—1829)
Н. Капралова. За ролята на преводите в полето на българската наука
Н. Папучиев. Сувенирът и модерните стратегии на автентичното
Н. Чернокожев. Комикс и история — в три точки във времето
Н. Пътова. Скритите послания на първия дебат за театъра
П. Карагьозов. Историята и легендите за св. Станислав Краковски като стимулиращи аналогии
П. Бояджиева. Откриването на Софийския университет, или модерността като стил на живот
П. Антов. Гергана — девица или блудница?
Р. Коларов. Оператори на трансформацията: умножаването
Р. Детрез. „Другата църковна борба“: българите католици против чуждестранното духовенство (През погледа на един фламандски мисионер)
Р. Заимова. По следите на Балдуин Фландърски
Р. Дамянова. Типология на привилегированите гласове през Възраждането
С. Димитрова. Отечество и майчинство в литературата на Чешкото възраждане
Х. Манолакев. Канонът Белински — литература и действителност
J. Mojsieva-Guseva. Gender Identity within Modernism and Postmodernism.
Проф. д.ф.н. Николай Аретов — биографични бележки
Библиография на проф. д.ф.н. Николай Аретов
