-10%

ОБРАЗИ НА ВОЙНАТА. АМЕРИКАНСКИ И КАНАДСКИ РОМАНИ ЗА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

16.20 лв.

Автор : Галина Аврамова
Издателство : УИ “ Св. Климент Охридски „
ISBN : 978-619-232-772-9
Година : 2023
Корица : мека
Страници : 150
Език : български

Описание

Настоящото изследване „Образи на войната: Американски и канадски романи за Втората световна война“ от Галина Аврамова разглежда и събира перспективите на някои от най-известните американски и канадски романи, посветени на военната проблематика – „Голите и мъртвите“ от Норман Мейлър,  „Параграф 22“  от Джоузеф Хелър,  „Кланица 5“  от Кърт Вонегът,  „Отбой в полунощ“ от Уилям Уортън и  „Английският пациент“ от Майкъл Ондатджи. Обсъжданите творби, макар обединени от обща тематика, се отличават по художествения си подход към нея и внасят своя специфика в нейното осмисляне. Те  имат различно нюансирани жанрови характеристики – авантюрни, фантастични, абсурдистки, комични, сатирични, гротескни… и чрез сравнително-аналитичното им проучване тази книга не само обединява множествените образи на войната, но и създава поле на сблъсъци и различни социални, психологически, морални и екзистенциални интерпретации.
Прочитът на петте избрани романа, „Голите и мъртвите“ от Норман Мейлър,  „Параграф 22“  от Джоузеф Хелър,  „Кланица 5“  от Кърт Вонегът,  „Отбой в полунощ“ от Уилям Уортън и  „Английският пациент“ от Майкъл Ондатджи, показва сложната картина на човешката екзистенция, която художествената литература успява да изгради на основата на опита от Втората световна война. Това е опит в екстремното, в насилията, в страданията и смъртта. Всички изобразени участници в сблъсъка имат своите основания, каузи и претенции, но разрухата е обща за всички. Тъкмо това стои в основата на изобличението, на хуманистичния патос. Войната може да бъде обявена за справедлива, свещена, освободителна, но при всички случаи тя е преди всичко смърт и разрушение, хиляди и милиони насилствено прекъснати човешки животи.
„Това е то“. Тази реплика се появява след всяка смърт и почти след всяко катастрофично събитие в романа „Кланица 5“. Тя сякаш резюмира и приключва войната, живота, делата на оглупелите хора. На пръв поглед репликата е израз на откровен цинизъм или на примирен фатализъм. Тезата може да изглежда съвсем проста – хората са принципно смъртни и рано или късно всички си отиват от този свят. Както е казано в един от романите – на всеки жив се падат хиляди мъртви. Но в тази лаконична реплика има и още нещо – това е дълбокото огорчение от неспособността на човеците да се справят със злото в себе си, да подкрепят по-добрите ангели на собствената си природа, ако използваме ефектната образност от книгата. Да помогнат на живота и на смисъла, за да удържат по-дълго позициите си в неравната и неизбежна битка със смъртта.
Пътят на цивилизоване е дълъг и труден, а войните и техните литературни образи показват, че той все още не е извървян. В основата на настоящото изследване е убеждението, че моралистичният и изобличителен патос на литературните творби може да съдейства за по-задълбочено осмисляне на човешкия опит в агресията и страданията, в милостта и надеждата.

Също може да ви хареса…