Описание
• Иван Гранитски – Орфей. Мистична поема
• Иван Маразов – Етюди за Орфей. Критически коментар, студии, речник
***
3а Орфей легендата мълви
че син бил на тракиеца Еагър
от възвишената муза Калиопа
или дори на самия Аполон
Златоустият му дар всепокорявал
вихрите свирепи
и бурите утихвали покорно
Вълшебното му слово
зората румена събуждало
и в бисерните капчици роса
сияела усмивката на Хелиос
Танцувал в унес и Зефир
богът златокос на западния вятър
и нежния си дъх излъхвал
над росните и девствени поляни
където пролетни цветя уханни
главиците си в такт люлеели
а пчелите слънцеозарени
нектара им любовно пиели
***
„Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител.
В гръцката митология поетът поаучава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. „Второто” виждане на поета не е само метафора, то отразява колективната представа за знанието, като дошло отвън.
Архаичните певци са винаги на път – от един царски двор към друг. Защото те нямат род и родно място. Ясно е защо Орфей е представян от самите гърци като тракиец – за тях Тракия е била страната на „Другия“.
В няколко етюда от тази книга се изследват някои по-малко известни аспекти от многостранния мит за Орфей, вдъхновявал поети, художници, музиканти, учени от античността до наши дни.”
