-10%

Основи на православната вяра (Катихизис)

27.00 лв.

Автор : Здравко М. Пено
Издателство : Синтагма
ISBN : 9789549210613
Година : 2008
Корица : мека
Страници : 240
Език : български

Описание

Предговор към българското издание от автора д-р Здравко Пено:

За мен като автор излизането на книгата Основи на православната вяра на български език е голям и във всеки случай незаслужен дар от Господа. Трудът за написването на тази книга, който всъщност не е нищо друго освен плод на Божията благодат, беше съпътстван от чувството за нуждата от библейско и светоотеческо обосноваване на всяка изказана мисъл, понеже целта е възвишена: възвестяването на Божествената истина и мисията на Църквата в света. След двете издания на сръбски език и настоящия превод на български език се увеличава не само пространството на писаното слово, но и моята отговорност пред Бога и пред православните братя-българи. Разбира се, радостта ми ще бъде още по-голяма, ако тази книга, която вече е пред българските читатели, стимулира укрепването в Господа, по-постоянното участие в евхаристийния живот на Църквата и по-доброто познаване на преданието на православната вяра.

По думите на нашия Господ Иисус Христос християнството не е от този свят (срв. Йоан 17:14), но макар да не е от света, то съществува в света, като открива неговите хоризонти и перспективи. В историята то се явява като единствената преобразяваща сила, която озарява света отвътре и внася в него светлината на новия живот още тук и сега в историята, докато още сме по пътя към Бъдещото Царство. Християнството донася светия опит на новия живот, който започва със събитието на Христовото въплъщение и продължава да присъства в Божията църква. Христовата светлина, която просветлява света, е литургична светлина и затова е от решаващо значение тя да озари не само православните християни, но и всички онези хора и народи, които търсят славата на Новия Божий Израил.

Днес православието е последната надежда за секуларизирания свят, озовал се в задънената улица на своите планове и проекти, където липсва или е твърде намалено пространството за Божието действие. Секуларната организация на съвременното общество е поставила на преден план човешките земни потребности, забравяйки за небесното (= есхатологично) назначение на човека, не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста (Мат. 4:4). Пророкът на новото време Фридрих Ницше казва прометеевски: „Останете верни на земята“, а Църквата чрез всички свои богослужения призовава смирено: „Преклонете главите си пред Господа“. Вместо да изпитва каква е Божията воля, човекът „взема съдбата си в свои ръце“, същевременно съвременният човек става все повече мълчалив наблюдател и обект на световните събития. Православното християнство е в състояние да предложи истински отговор на предизвикателството на глобализма, който задушава човешката личност и нейната уникалност, който отчуждава хората и народите от тяхната култура и от съзнанието, което извира от нея. Като утвърждава уникалността на всяка човешка личност и духа на Петдесетница, укрепващ духовната зрелост на всеки народ, православието преодолява всяка форма на изолация и затваряне в националните рамки. То насочва всички хора и народи към единството в Светия Дух — единство, към което ни е призвал Христос и към което Църквата отново ни призовава с думите: да бъдат едно (срв. Йоан 17:11).

Православната църква чрез своята съборност в Светия Дух преодолява не само всеки вид глобалистки колективизъм, но и себичния индивидуализъм като другата страна на същия проблем. Църквата Христова отхвърля потребителския манталитет на съвременния човек като общ знаменател на отчуждението на човека от Бога и от ближния. Тя си спомня за справедливия гняв на Христос, когато Той изгонил търговците от храма (срв. Йоан 2:14–16), разпознава духа на мамона на този свят като най-голямото изкушение, което не само че поробва света, но все по-силно чука и на вратите на Църквата, като заплашва нейното битие.

Не можем да видим докрай проблемите на съвременния човек и общество, ако не вземем предвид тяхната богословска страна. Вече доста време нашето богословие, както казва отец Георги Фло¬ровски, се намира в „западен плен“. Като следваме учението на апостолите и отците на Църквата, ние трябва да освободим нашето богословско наследство от този плен и да го върнем към неговите корени в Преданието. „Връщането към отците“ в областта на катехизацията означава, че нашата изходна точка не трябва да бъде идеологическа, не трябва да бъде абстрактно говорене за вярата в Бога, извън конкретното общение с Него. Истинското богословие е възможно, само ако нашият живот в Христос има онтологична и еклезиална (= църковна) основа, т. е. ако извира от конкретното евхаристийно отношение с Бога и ближните в Неговата Църква. Перспективата на евхаристийното богословие ни връща към вярата и опита на Църквата от най-ранните векове.

Литургичното славословие е било център и източник на живота на вярващите и като цяло на богословското учение от самото начало на християнството. Евхаристийното принасяне на света пред Бога остава през всички времена най-пълната форма на мисия на Православието в света, а този опит са могли да преживеят и всички инославни, които без предразсъдъци, с отворено сърце и ум поне веднъж са присъствали на православна Литургия. Такова свидетелство е необходимо на света, който, отделен от Смисъла, все повече се обезсмисля; то е необходимо на Европа, която губи от поглед своите християнски корени; такова свидетелство, подчертавам, е необходимо и на нашите народи — сръбския и българския, които след много десетилетия лутане все още гладни търсят духовна храна на чуждите ниви. Това и такова свидетелство могат да дадат единствено православните, които са в състояние „сами себе си и един другиго, и целия си живот на Христа Бога да предадем“, всички онези, които и в най-трудните моменти на „богоизоставеността“ не оставят Господа — Извора на живата вода, Него, Който е Божий Логос и Божия Премъдрост.

Като поздравявам сърдечно и радостно православните вярващи на по местната Българска църква, изказвам надеждата си, че тази книга ще даде още по-голям стимул за сближаването на нашите единоверни народи и за още по-здравото единение в Господа Иисуса Христа. Благодатта да бъде с всички, неизменно любещи Господа нашего Иисуса Христа. Амин (Еф. 6:24).

Също може да ви хареса…