Описание
„За слава на Пресветата, Единосъщна и Живоначална Троица, с Божия помощ освети се пречистият храм на светлозарните „Свети Седмочисленици“ в 1897-мо лето Господне по времето на княз Фердинанд I, а впоследствие в изпълнение на княжеската воля от 1906 г. прие този храм името на „Светите Архангели“
В книгата се проследява 125-годишната история на Божия храм, съграден специално за да удовлетворява духовните потребности на юнкерите и кадетите, преподавателите и възпитателите на Военното на Негово Величество училище в София. От средище за духовно и патриотично възпитание след 1944 г. храмът се превръща в обикновена сграда, загубила за дълго не само своята сакралност, но и ролята на храм-пантеон на възпитаниците на училището, отдали живота си за Отечеството. Забраната и забравата вървят ръка за ръка, с което спомагат „бившата църква“ да загуби и статута си на паметник на културата. Благодарение на усилията и търпението на много съмишленици след демократичните промени от 1989 г. храм „Светите Архангели“ успява да се върне към религиозната си святост, за да приютява днес търсещите Божието слово и духовна грижа във Военна академия „Георги С. Раковски“. Всичко това дава упование, че храмът на вярата има не само богато историческо минало и настояще, но и бъдеще с редовен богослужебен живот.
Съдържание:
ВЪВЕДЕНИЕ /6
ЧАСТ ПЪРВА: ХРАМЪТ НА ВЯРАТА (1897 – 1944) /12
ЧАСТ ВТОРА: ХРАМЪТ „СВЕТИТЕ АРХАНГЕЛИ“ МЕЖДУ „ЗАБРАНАТА И ЗАБРАВАТА“ (1944 – 1989) /90
ЧАСТ ТРЕТА: БОЖИЯТ ХРАМ ОТВАРЯ ОТНОВО ВРАТИ! /104
ПОСЛЕСЛОВ… /152
ИЗВОРИ И БИБЛИОГРАФИЯ /154