Описание
Документален сборник.
Историографската оценка за Българо-турското споразумение от 26 март 1904 г.
В историята на българската дипломация като успешни актове се сочат Съединението на Княжество България и Източна Румелия – 1885 г., обявяването на независимостта на България – 1908 г. и връщането на Южна Добруджа – 1940 г. Като че ли някъде встрани остава също един успешен ход на българската външна политика, от който вече ни дели едно столетие – това е спогодбата между Княжество България и Османската империя от 26 март 1904 г., останала в историческата наука като Българо-турско споразумение. Младата българска дипломация чрез това споразумение показва признаци на зрялост в двустранните преговори между васалното Българско княжество и неговия сюзерен – огромната все още Османска империя. Успехът преди всичко се дължи, както на качествата на опитния български политически деец и държавник Григор Начович, така и на гъвкавия и умело лавиращия между различните интереси български княз Фердинанд I. За да се постигнат направените от турска страна отстъпки и компромиси не малка роля има и тогавашния министър-председател и министър на външните работи генерал Рачо Петров.
Макар, че има редица изследвания за българо-турските отношения през 1903-1904 г., то документите свързани с тях все още са напълно неизвестни и са непубликувани.
Българо-турската спогодба от 1904 г. е включена от д-р Б. Кесяков през 1925 г. в неговия корпус от дипломатически документи за историята на България. Д-р Кесяков не коментира споразумението, но прави бележка за събитията в Европейска Турция от Берлинския договор до изработването на Мюрцщегската реформена програма. Той използва като извор за разсъжденията си изследването на д-р М. Поповилиев.
Основните документи по сключването на спогодбата се съхраняват в Централния държавен архив (ЦДА), във фонда на Министерство на външните работи и изповеданията (МВРИ) и във фонд Канцелария на Негово Височество Княза (Монархически институт). Ценни документи има и в личния архив на Григор Начович, който се съхранява в Българския исторически архив в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ – БИА). Остават все още непубликувани частите от дневника на Гр. Начович за времето след 1898 г., съхранявани също в неговия архив. Предстои да се съберат на едно място и неговите спомени, части от които са публикувани на различни места в българската периодика, но те за сега не са обект на настоящия документален сборник.
В различни документални публикации са включени отделни документи по въпроса, но те не дават възможност за цялостно проучване на историята на спогодбата. Към тях трябва да се причислят и чуждестранните цветни корпуси от дипломатически документи (руска оранжева книга, английска синя книга, френска жълта книга и др.).
