Целта на тази монография е да разшири и задълбочи философско-психологическите аспекти в тълкуването на Димитър-Димовите романи от перспективата на психоанализата, дълбинната психология и екзистенциализма. Тези аспекти са закодирани в членението на предлаганата книга на три части. Първата част, под надслов „Димитър Димов и българският литературен канон“, ситуира творчеството на автора във и извън канона на българската литература и изследва опозицията родно — чуждо в романите му, като приема метафората „навътре към чуждото“ за рецептивна стратегия. Втората част („Димитър Димов — създател на новаторски образи“) е посветена на психологизма в творчеството на Димов, прочетен през архетипите на колективното несъзнавано. Тук читателят ще открие подробни анализи на архетипното в хронотопите и в образите на трите издадени Димови романа, както и в незавършения му „Роман без заглавие“. Третата част, озаглавена „Димитър Димов в светлината на екзистенциализма“, разглежда пристрастието на писателя към решаващите за философията на екзистенциализма гранични ситуации на съществуването, като съзнание и (само)осъзнаване на индивида, алиенация, любов, смърт, загуба на смисъла.