Описание
Едно от най-сложните явления в славянската книжнина са сборниците с относително устойчив състав, организирани по неподвижния (минейния) и подвижния (триодния) цикъл на църковната година. Изключително оскъдните запазени старобългарски сборници от Х–ХІ в. поставят изследователите пред трудни задачи.
Доколко Супрасълският и Клоцовият сборник отразяват най-древното състояние на сборниците в славянската книжнина? Кои от съхранените в по-късни преписи сборници от ХІV – ХVІ в. копират стари образци и кои са плод на по-късни промени в макрожанра на сборниците?
Това са само част от въпросите, на които търси отговор проф. Елка Мирчева в новата си книга.
