Описание
Боже мой, когато правиш сериозни неща и зрителите не гъкват, може винаги да се утешиш, като си кажеш, че това е, защото са потънали в историята, дори и всъщност да скучаят. Но как да се утешиш, ако никой не се весели по време на комедия?
Така започва сборникът „Статии, есета, лекции“. Той обхваща почти цялата кариера на Бергман – от първите му стъпки в сянката на Втората световна война до 90-те години, когато вече е приключил с киното, но продължава да работи в театъра. Текстовете са писани по най-различни поводи: част от тях са публикувани в шведски периодични издания, които са се обърнали към Бергман за коментар по актуални въпроси, други са писани за брошурите на театрални представления или служат за предговори на сценариите му. Включени са също благодарствени речи, произнесени от Бергман при получаването на различни награди, както и критика за театър, кино и литература. Обединяват ги почеркът и светоусещането на режисьора, който неуморно изучава човешката природа. Текстовете разкриват възгледите на Бергман за изкуството и подхода му към собствената му работа и рисуват задълбочен портрет на един от най-значимите творци на 20-и век.
Ингмар Бергман (1918-2007) е шведски театрален и филмов режисьор, сценарист и продуцент, определян като един от гениалните визионери в изкуството. Работи за театъра над 60 години, през които поставя 172 пиеси и е директор на театрите в Хелсингборг, Гьотеборг, Малмьо, Кралския драматичен театър в Стокхолм и Резиденцтеатър в Мюнхен. Талантът му го отвежда и в киното, където за 40 години режисира над 60 филма за големия и малкия екран. Бергман признава, че да бъдеш артист заради самия себе си, невинаги е особено комфортно: „Но в това има необичайно предимство: за артиста важат същите условия като за всяко друго живо същество, което съществува единствено сам за себе си… Играта е моето оръжие срещу фалша и празната комедия на славата.“
