Съучастието поражда едни от най-сложните проблеми на наказателното право. Нормите на общата и на особената част на НК, които регулират задружното престъпно поведение, образуват правния институт на съучастието. Той има определена структура и функции. Вътре в института на съучастието протича специализация – разделение на труда между общите и специалните норми. Специализацията на нормите обслужва диференциацията на наказателната отговорност за задружна престъпна дейност.
За редица престъпления НК предвижда по-тежка отговорност, ако деянието е извършено от две или (група) лица. Посредством емпирично социологическо изследване е установено, че тези норми на особената част на НК обхващат само съизвършителството. А проявите на съучастие в тесен смисъл (подбудителство и помагачество) следва да се квалифицират по основния състав на престъплението във връзка с общите норми за съучастие чл. 20-22 НК.
В първия, теоретичен дял на книгата, се разглеждат следните теми:
Параграф 1. Обща характеристика на съучастието;
Параграф 2. Правният институт съучастие;
Параграф 3. Особени форми на задружна престъпна дейност;
Параграф 4. Обхват на нопмите на НК относто “престъпления, извършени от две или повече лица (емпирично социологическо изследване).