Теоретична граматика на българския език. Морфология

Описание

В книгата са представени обстойно становищата на почти всички автори на синтетични трудове за българския език от Неофит Рилски и Юрий Венелин до наши дни, както и на авторите на множество монографични изследвания относно дефинирането на отделните части на речта, на техните лексико-граматични разреди, формални класове и на морфологичните и лексикално-граматичните категории. В много случаи концепциите са оставени без коментар, а в редица други са подложени на критичен анализ с оглед на застъпваните от автора позиции. Освен че информира за редица находки на нашите предшественици, като ги изважда от забвение, трудът се стреми да проследи развитието на идеите по посочените по-горе проблеми и да отчете заслугите на всички, направили дори и малки приноси в теоретичната морфология на съвременния български език. Значително са обогатени или пък за пръв път са въведени богати илюстрации от българската художествена литература и от народното творчество към всяко от разглежданите явления.

През 1975 г. проф. Хр. Първев отпечата забележителния си труд „Очерк по история на българската граматика“ (София, Наука и изкуство), проследяващ развитието на идеите в морфологията от Неофит Рилски до „Основна българска граматика“ (София, 1944) на Л. Андрейчин, който се превърна в безценно помагало за студенти, докторанти и специалисти. Историческата част на предлагания от автора труд има претенциите да продължи този обзор, да го разшири и допълни, а също така и да даде различна трактовка по много от дискусионните въпроси.

Трудът е предназначен преди всичко за студентите, посещаващи лекционен курс по Морфология на съвременния български език или общ курс по Съвременен български език, но той е насочен и към всички учени, работещи в областта на морфологията на съвременния български език, както и, разбира се, към любознателните читатели. За целта най-същественото, необходимо за студента с оглед подготовката му за семестриален изпит, е отпечатано с нормален шрифт, а предназначеното предимно за научните работници и за най-любознателните – с петит.