Описание
Книгата обогатява тематично полето на българската наука, разглеждайки през призмата на теориите за етничността и национализма съвременните и все още протичащи процеси на формиране на национална държава в Черна гора. Изследването показва как на Балканите историята е не само и не толкова наука, а активен творец на национална идеология. За първи път на българския читател се представят нови етнографски материали за националните и етнически общности в Черна гора (черногорци, сърби, бошняци-мюсюлмани и цигански групи). Книгата може да бъде поставена сред авторитетните и изчерпателни изследвания за бивша Югославия.
Проф. Рачко Попов
Съдържание
Увод
Първа глава. Историческо развитие и идентичност
1.1. Република Черна гора днес
1.2. Населението в Черна гора до османския период на Балканите
1.3. Племе и църква
1.4. От Берлинският конгрес до разпада на СФРЮ
1.5. „Третата Югославия“ до разделението на ДПС
1.6. Държавни политики от 1996 до 2006 г.
1.8. Мюсюлманската общност в Черна гора
1.9. Други малцинства: цигански групи, албанци и хървати
Втора глава. Историография и идентичност
2.1. Първи етнографски сведения за Черна гора
2.2. Етнографска наука в Сърбия и Югославия преди 1945 г.
2.3. Историческа просръбска школа. САНУ (Српска академиja наука и уметности) и ЦАНУ (Црногорска академиja наука и умjетности)
2.4. Хърватска историография
2.5. Теории за етногенезиса и черногорската нация в СФРЮ
2.6. Западната историография върху Югославия. Етнографски и демографски изследвания
2.7. Българска историография и хуманитарни науки
2.8. Нова черногорска историческа школа и обществени науки
2.9. Просръбска историография и хуманитаристика в наши дни
2.10. Разпадът на Югославия и черногорският въпрос
2.11. Изследвания на мюсюлманското население в Черна гора.
Трета глава. Черногорци и сърби: от една общност с две названия до две общности с отделни идентичности
3.1. Племенна, лична биография и етнонационална история
3.2. Етноним и идентичност
3.3. Църковният въпрос като въпрос на идентичност
3.4. Езикът: сръбски, черногорски или нашки
3.5. Календарни празници. Славата като маркер
3.6. Маркери на идентичността в семейния празничен цикъл
3.7. Черногорството като социална норма и морал
3.8. Негошевата носия и черногорската шапка
3.9. Национални символи — герб, химн и флаг
3.10. Общност или общности: кой е етническият друг
Четвърта глава. Етнокултура и идентичност на малцинствените общности
4.1. Една общност с мюсюлманска, бошняшка, черногорска и (пост-) югославска идентичност
4.1.1. Наименование, произход, държава майка и майчин език
4.1.2. Регионална идентичност и историческо развитие
4.1.3. Календарни празници: традиция, практика, иновации
4.1.4. Знаци на етнонационална идентификация в семейния цикъл
4.1.5. Съвет на помирителите: соционормативна култура и държавно право
4.2. Циганите — идентичност на групите и граници с „другите“
4.2.1. Ковачи: между преферирана и нова идентичност
4.2.2. Чергари: amen sam ki dasikani rig
4.2.3. Роми мюсюлмани — „ние сме черногорските роми“
4.2.4. Идентичности сред бежанците
Заключение
Литература
Съкращения
Снимки и илюстрации
