Автобиографията, мемоарите и други жанрове“ е изследване, посветено на междужанровите връзки на текстове, традиционно мислени като „фактуални“, каквито са мемоарите и автобиографията, с литературни форми, откровено доминирани от фикционалното. Книгата коментира боравенето с понятията „автобиография“ и „мемоари“ в българската литературна критика и анализира проблеми на теорията върху областта, като избира за своя отправна точка постановките на В. Дилтай, за да достигне до съвременни схващания като тези на П. Джей, Дж. Брунър, П. Дж. Ийкин. Конкретен обект на интерпретация са „Неповинний българин“ на Г. Раковски и „Спомени от цариградските тъмници“ на Св. Миларов, разпознати като явления, в които е доловим диалогът на споменното писане с агиографията, романа, приказката, мелодрамата.

От избраната изследователска позиция ръкописът на Раковски е четен основно през оптиката на мъченическото житие, а Миларовите спомени – през призмата на колекцията от приказки и разкази, зад която прозира традицията на европейския XIX век.

Паулина Стойчева е преподавател в Катедрата по българска литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните й интереси са в областта на жанрологията, наратологията, титрологията, междутекстовите връзки, историята на литературата.