Докато съветският комунизъм и връзката му с модерността са широко изследвани , аграрният експеримент в Източна Европа е изместен в периферията на историческия анализ. В това сравнително изследване Александър Тошков разкрива историята на аграризма след Първата световна война и изследва мястото му като алтернативна модерност на капитализма и комунизма .

Опирайки се на богат архивен материал , тази книга изследва транснационалните връзки между парадигматичните случаи на България , Югославия и Чехословакия , както и Международното аграрно бюро в Прага , разкривайки противоречия и премълчавания в интерпретациите на аграризма . В допълнение , тя използва микроисторически подход , за да представи новаторска теоретична рамка , която добавя към разбирането за национализма , политическата корупция и субалтерните изследвания .

Това изследване убедително възстановява междувоенния аграризъм на полагащото му се място като едно от най-оригиналните и значими политически течения в Европа на 20- ти век .