Второ издание .

Настоящото изследване засяга конкретно първото в историята на Църквата официално прекъсване на общението между Константинопол и Рим, известно още като Акакиевата схизма (484–519 г.). То се явява като пряко следствие от появилите се противоречия след провеждането на IV Вселенски събор в Халкидон (451 г.). На този най-многочислен по състав църковен събор в древната Църква по един блестящ начин и с пълен консенсус е дефинирано православното учение по така важния догматически въпрос за съединението на двете природи в личността на Богочовека Иисус Христос, с което е даден достоен отговор на монофизитското лъжеучение. Освен това на събора са формулирани и много важни за църковното устройство и управление канонически правила. Тези успехи, за съжаление, много скоро се натъкват на яростна съпротива от страна на засегнатите страни. Развитието на този процес до преодоляването на Акакиевата схизма през 519 г. е обектът на това изследване.

Съдържание

I. Халкедонски събор. Политически и богословски аспекти на утвърждаването му

II. Задълбочаване на противоречията. Начало на схизмата

III. Същност и развой на Акакиевата схизма

IV. Позицията на Рим. Край на схизмата

Заключение