Организационни принципи и управленчески практики

Преразглеждането на концепцията за същността на туризма разкрива нови измерения и насочва вниманието на специалистите към разнопосочното му обществено въздействие. Дейностите, определяни като туристически, са дълбоко навлезли в икономическите, социалните и културните аспекти на човешкото ежедневие. Същевременно, туризмът, посредством разнообразието си от форми, се намира в контакт с ключови области като заетост, регионално развитие, образование, екология, защита за потребителите, здравеопазване, сигурност, нови технологии, транспорт, финанси, данъчно облагане, култура.

Постигане на набелязаните положителни резултати се очаква при установяване на отношение на сътрудничество между международните туристически организации, националните държавни и частни туристически структури, местните власти, туристическите курорти и места и нестопанските организации. Процесът предвижда насочване на настоящата и бъдещата работа на посочените структури към повишаване конкурентоспособносттана туристическите дейности и придаването им на елементи на устойчивост – преди всичко във връзка с използваните туристически ресурси – природни и антропогенни. Фокусирането на вниманието на туристическата индустрия към природната среда и културното наследство е и сред водещите препоръки,заложени в “Agenda 21”, с която се цели осигуряване на политическа рамка за устойчиво икономическо сътрудничество и развитие.

Устойчивото развитие е начин за комплексна промяна в обществено – икономическия живот, насочена към постигане на съчетание между природни и културни дадености, реализирани икономически резултати, стандарт и качество на живот и желано бъдещо състояние по отношение на тях.