Монографията представлява първото комплексно изследване в българската историография, посветено на формирането и реализацията на американската публична дипломация (като структура, механизми на действие и тенденции на развитие) в държавите от бившия Източен блок по примера на България. Тя предлага нови перспективи по темата за ролята на публичната дипломация като външнополитически инструмент за оказване на влияние, които спомагат за по-пълното изясняване на процеса на превръщането на българската държава от „най-верния съветски сателит“ през Студената война в съюзник и стратегически партньор на Съединените щати в началото на XXI век. Книгата е приносна не само за изясняване на политиката и методите на Вашингтон за „спечелване на сърцата и умовете“ на хората от доскорошната сфера на съветско влияние, но и за историята на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, или с други думи, към либерална демокрация. На основата на документи от архива на Министерството на външните работи, част от които се въвеждат за първи път в научно обращение, се изсветляват нови факти и събития от историята на българо-американските отношения в периода 1989-2001 г., изясняват се проблемите и перспективите пред развитието на двустранното културно и научно сътрудничество, както и отражението им върху българската научна политика.