СЪДЪРЖАНИЕ:
I Рецепция на античните жанрове във възрожденската книжнина
Кратките повествователни жанрове: басня, парабола, анекдот
Езоповите басни: литературни и педагогически образци
Баснята и параболата у Петър Берон
Анекдотът у Софроний Врачански и Христаки Павлович
Разгърнатите повествователни форми: животоописанието на Езоп и поемата „Илиада”
Животоописанието на Езоп: Максимус Планудис и Жан дьо Лафонтен
„Животът на Езоп” и ръкописната рецепция на Неофит Рилски и Райно Попович (Въпросът за преводача, съ-преводача и плагиатора)
„Животоописание на фригиеца Езоп” и печатната рецепция на Димитър Попов
Дебатът върху понятието за Античност и първите преводи на „Илиада”
ІІ Антично наследство във възрожденските книги по българска и всеобща история
Рецепция на Античността и романтичната историография
Полемичното говорене върху античните източници в две български истории: „История на българския народ” и „История блъгарска”
Етническият митонаратив у Гаврил Кръстевич
Реконструиране на славянизираната митологема у Тодор Шишков
Фигурите на философа и на владетеля в учебниците по всеобща история
Урокът на Аристотел, или за „примерния” ученик Александър Македонски
Урокът на Солон. Свещеният и светският образ на историята
ІІІ Антични реминисценции във възрожденската словесност
Читателското очакване и функцията на предговора
Античният жанр „каталог на жените” у Станка Николица Спасо-Еленина
Адаптираната античност в творчеството на Иордан Хаджиконстантинов-Джинот
Античният пример в реториката на Найден Геров
Послеслов
Библиография
Приложение
Summary
Изследването на Андриана Спасова „Антични реминисценции във възрожденската книжнина” е инвентивно – то открива нови пространства за коментар на събития и факти от периода на Българското възраждане, открива буквално нови текстове и ги въвежда в научно обръщение, и, което е най-важно – в голяма степен променя представата за присъствието на Античността в книжнината на българския XIX век.
Румяна Дамянова
***
Андриана Спасова-Топурова завършва българска филология (2011) и културология (2013) в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Доктор по филология (2017), асистент (2018), постдокторант (2019), главен асистент (2020) в Института за литература при БАН. „Антични реминисценции във възрожденската книжнина” е първата й научна книга, защитена като докторска теза. Изследователските й интереси са в областта на възрожденската литература, първите рецепции на античните жанрове и образци, проблемите на националната идентичност и културната памет, както и към непроучена част от ръкописното наследство на Найден Геров.
***
Специално внимание заслужава сюжетът с превода на Неофит Рилски, преписа на Кирил Рилски и публикуваната от Йоан Емануилович книга „Басни Есопови” (1852). Разгърнатият от Андриана Спасова казус представлява сериозно предизвикателство пред литературните историци, които вероятно и в бъдеще ще се връщат към него, ще го разглеждат в контекста на времето, а и според участието на други книжовници в „похитения” ръкопис.
Huкoлай Аретов
Книгата на Андриана Спасова е сериозно изследване в полето на българската литературна история. То представлява обхватен опит да се проследи и анализира рецепцията на античното наследство в педагогическата книжнина от епохата на Възраждането. Стремежът към максимална изчерпателност и усилието за систематизация на мащабния емпиричен материал въвежда в научна употреба непроучената досега българска история на Найден Геров, която е запазена в ръкопис.
Десислава Лилова
